Беше минало известно време от бурята, разиграла се в стаята на Техьонг.
Нищо смислено и решаващо не се бе случило. Чонгкук бе излял всичко, което бе таил в себе си до сега под формата на рев, викове, обиди и упреци, докато Техьонг го прегръщаше, целуваше и се извиняваше, от което си спечелваше единствено противникови, слаби удари. Но те не го спираха, а напротив насърчаваха го да държи по-малкия в обятията си, за да не се изплъзне той. И буквално и преносно.
Накрая двамата се озоваха в странната позиция Чонгкук седнал на леглото, с блуждаещ поглед през прозореца, а Техьонг настанен на пода по турски точно срещу него, очи забити в лицето му, изпиващ всяко едно негово действие, като например простото му премигване.
Ким толкова много съжаляваше, че бе посегнал на гаджето си. Искаше да му го покаже, но просто не знаеше какво да направи в този момент. Не смееше да пророни и звук, от страх да не го нарани дори повече. От страх да не го загуби...
- Чонгкуки, съжалявам. - Те най-после проговори, но Кук не даде признак, да го е чул.
"Ето Техьонг остават броени минути, докато Чонгкук те зареже."
- Н-не.. не, нее... - Техьонг измърмори и започна да клати главата си. Толкова силно се опитваше да игнорира Феликс, но вече бе почти невъзможно. С всеки изминал ден ставаше все по-зле.
Чонгкук се извъртя с лице към гаджето си и започна да изучава чертите му. Видя, че Те бе на ръба да се разплаче и не се сдържа. Пречупи се. Бе толкова уязвим пред приятеля си, че най-малката форма на тъга у него го караше да иде и да го обсипе с любов. Не издържаше да го гледа наранен, болеше, дори повече от собствените му страдания.
- Техьонги...
Но Техьонг не отговори. Той бе скрил лицето си в дланите и клатеше глава. Чонгкук започна да изпитва болка. Състрадание, че Техьонг ридаеше, а Кук му се бе развикал, обидил... Не искаше да вижда любовта си в това състояние и даже се заблуждаваше, че отчасти е негова вината. Горкото, наивно дете...
Чон стана от леглото, седна на пода до него и го издърпа. Ким веднага положи глава върху гърдите на Чонгкук и започна да плаче, дори по-силно.
- Бисквитке, толкова съжалявам аз... аз не исках, беше инцидент, кълна се, не ми бе това целта. Аз не исках да го правя.. той... той... аз.
- Шшт. - Чон започна да милва главата му и също да мокри лицето си със солената течност на състраданието.
Сега и двамата ронеха сълзи. Плачът им се сливаше и това бе толкова странен момент, неслучващ им се за пръв път. И към кого се предполагаше да се обърне другият, щом единственият човек, който можеше да ги успокои плачеше също? И двамата бяха разбити. Техьонг разби себе си и по пътя завлече и Чон, който отново се беше оставил.
Чонгкук бе толкова зависим от Ким, че дори шибаното убийство на Феликс и шамарът не му повлияха. Той не остана верен на себе си и на справедливостта за пореден път. Толкова беше потънал в обожанието си към Техьонг, че не можеше да издържи без да бъде до него, не можеше да го вини, да му се сърди, да позволи на каквото и да е да го раздели от него.
Ким го караше да чувства милион прекрасни неща само с поглед и думи, повече от колкото някой, някога би успял с докосвания.
Чонгкук би понесъл буквално всичко в името на това момче. Любовта му към Ким бе опасно силна и контролираща. Нищо, буквално нищо не би могло да я разруши и спре. Което си бе най-страшното.
- Какво ще стане сега, миличък? Как ще живеем с това... как ще се справим, ние т-ти не може...
- Бисквитке, само не искам да се предавам на полицията. Не трябва. Не мога да живея без да те виждам, не мога да прекарам и секунда затворен някъде, ще се побъркам, не м-мога.
- Няма, Техьонги. Няма да се предадеш... ние... ние ще измислим нещо... ще се справим, нали? Както винаги. Двамата заедно. - Чонгкук със сълзи и болка в очите продума, милващ приятеля си и опитващ да успокои съвестта и на двамата. Макар, че нямаше никаква идея за изход, тъй като полицията вече имаха доказателства, които скоро щяха да използват.
Техьонг продължи да стиска блузата на Чон, а той да се чуди как по дяволите щяха да излязат от тази дупка и продължат живота си напред. Но нищо не му хрумваше. Не и нещо с хубав край.
Затова той просто зарови нос в косата на Те и подиша от аромата му. Този успокояващ мирис, действащ му като наркотик. Всичко, което имаше значение бе, че двамата се имаха един друг. За сега...
Техьонг бе неговото всичко. Убиец или не. И Чонгкук нямаше намерение да изгуби своето всичко, колкото и да го болеше за Фел.
~~~ my pride
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
