НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~II~

Техьонг отиде до кухнята и си взе чаша вода, отпивайки бавно от нея. Докато пиеше, усети нечии ръце да се увиват около кръста му и да го дърпат лекичко назад.

"Какво правиш, принцесо?" попита го Чонгкук и го прегърна нежно.

"Ъмм аз просто... п-пия вода." Тае се изчерви, опитвайки се да не поглежда към Чонгкук.

"Скучно ми ее... Хайде да правим нещо."

"Play Station-а е горе в стаята ми. Искаш ли да поиграем?"

"Да, разбира се."

Момчетата се качиха на горния етаж в стаята на Тае, който извади няколко игри и ги показа на Чонгкук, за да може да си избере.

"Тази." Чонгкук посочи едната, която беше в дясната ръка на Техьонг.

Тае поклати глава в знак на съгласие и двамата седнаха на земята и започнаха да играят.

__

"От колко време играем тази игра?"

"Два часа, мисля."

"Охх.. гъбра ме болии" Тае измрънка, слагайки ръце на кръста си.

"Ела, облегни се на мен." Чонгкук потупа бедрото си, правейки му знак да подпре главата си на него.

"Д-добре."

Техьонг легна на земята и подпря главата си на бедрото на Чонгкук, който прокарваше пръсти през косата му. Усещането беше толкова приятно и успокояващо, че Тае почти заспа в скута на Чонгкук, когато някой се извика от долния етаж.

"Момчета, време е за вечеря!"

"Идваме!" извикаха те в един глас.

"Хайде принцесо, майка ти ни вика." Чонгкук побутна Tae по рамото и се засмя.

"Млъквай." промърмори Тае, като завъртя очите си.

Те отидоха в кухнята, където майката на Тае беше сервирала вечерята, която изглеждаше страхотно.

"Госпожо Ким всичко беше превъзходно!"

"Оо благодаря ти, но моля те, наричай ме Джейджин!" тя се усмихна топло и отсервира празните чиний.

Когато приключиха с вечерята, решиха да си легнат рано, защото бяха изморени от дългия ден. Момчетата се качиха по стаите си и Чонгкук заспа почти веднага, но Тае не можа, заради кошмарите които имаше. Той беше прекалено изплашен, за да спи сам в стаята си, затова отиде и почука на вратата на Чонгкук.