НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XXVI~

ЧОНГКУК:

Направих няколко стъпки към Техьонг, който дори не помръдна. Той все още се взираше в стената, стоейки в пълна тишина. Забелязах, че държеше нещо... някакъв предмет. Приближих се още малко и тогава го видях.

Побързах да взема предмета от ръцете му, който беше покрит с ярко червена кръв. Целите му ръце бяха покрити в кръв и малки белези. Режеше се. Усетих как очите ми се навлажниха и ръцете ми се разтрепераха.

Очите му бяха червени и бузите му бяха все още мокри от сълзите. Неговите меки, плътни устни трепереха леко и нов чифт сълзи се стекоха по красивото му лице.

Придърпах го близо, държейки го здраво, и целунах челото му.

"З-защо го направи?" опитах се да прошепна, но топката в гърлото ми не ми позволи.

Той се усмихна леко и избърса сълзите ми, гледайки ме право в очите.

"Н-не знам... защото те обичам, предполагам." и двамата се усмихнахме, след което устните ни се срещнаха в една перфектна, сладка и красива целувка. След като се отделихме, допряхме челата си едно до друго, опитвайки се да си поемем въздух. Погледнах към ръцете му... можех да усетя болката му.

__

Избърсах кръвта от раните му и го сложих да си легне, за да си почине. Техьонг заспа бързо, а аз просто стоях точно до него, милвайки главата му, възхищавайки се на красотата му.

Исках да му кажа всичко. Да му обясня, но точно в този момент нямаше нужда. Отново погледнах драскотините по млечната му кожа и една сълза падна върху тях.

Тъкмо щях да го оставя да си почине малко, затова станах и се запътих към вратата когато той ме хвана за китката, дърпайки ме леко.

Обърнах се, срещайки неговите красиви, дълбоки, кафяви очи, изпълнени с болка и тревога.

"К-къде отиваш?" прошепна той и ме придърпа към себе си отново

"Просто исках да отида до тоалетната бебе. Тук съм, не се притеснявай. Никога няма да те оставя." казах му аз, а той пусна китката ми и пак си легна, гушкайки одеялото.

Върнах се бързо, сядайки на края на леглото, рошейки неговата руса и мека коса. Той се обърна и ме погледна с подпухналите си очи и ме гушна, дърпайки ме близо през кръста.

"Моля те... нуждая се от теб. Никога не ме оставяй." прошепна той, търкайки главата си в гърдите ми.