НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~V~

ТЕХЬОНГ:

Беше денят на завършването ми. Всичките ми приятели и съученици бяха щастливи, говореха си, смееха се заедно и се поздравяваха един друг. На мен не ми пукаше като цяло. Исках само да си взема дипломата и после да се прибера вкъщи.

След като директора ме извика да ме поздрави и да ми даде дипломата, отидох до шкафчето си, за да взема нещата, които бях оставил вътре. След като ги прибрах в раницата си чух някой да се доближава към мен отзад. Обърнах се и този "някоъ" уви ръцете си около кръста, блъсна ме в шкафчетата, така че гърба ми беше залепен за тях и притисна устните си към моите.

Можех да усетя топлия му дъх и познатия мирис на хубавия одеколон. Всичко се случи много бързо и нямах време да реагирам. Отдръпнах се от него и отворих очите си. Беше Чонгкук. В момента в който го видях, сълзи започнаха да се стичат по бузите ми.

"Шшш не плачи бебе." Чонгкук прошепна, изтри сълзите ми и ме прегърна силно, притискайки ме към гърдите си.

"Къде беше? Защо ме остави? Липсваше ми толкова много аз-"

"Вече съм тук, Тае. Няма да те изоставя отново, обещавам!" Той постави малка целувка на бузата ми, карайки ме да се усмихна за пръв път от доста време насам. Това беше един от най-прекрасните дни в живота ми.

__

Двете момчета отидоха до кафенето, което не беше далеч от бившата гимназия на Тае. Те седнаха на една маса, в дъното на помещението и си поръчаха по един шоколадов шейк, докато говореха за изминалия месец, в който Чонгкук отсъстваше.

Тае все още беше в шок от случващото се. Той не можеше да повярва, че Чонгкук стои точно срещу него, красив както винаги, и не знаеше какво да прави, освен да слуша разказите му и да му се наслаждава. Той беше щастлив, но нервен в същото време.

Дъхът му спря, когато Чонгкук хвана ръката му и я целуна. Лицето на Техьонг стана пурпурно червено от срам, а Чонгкук се засмя на реакцията му. И двамата се радваха, че имаха възможността да се виждат отново след толкова време. Те останаха в кафенето до късно и говореха с часове. Навън се стъмваше, когато те се прибраха обратно в къщата на Тае.

Чонгкук поздрави родителите му, които не спираха да задават въпроси като "Къде беше? Толкова се притеснявахме за теб!" , "Добре ли си?" , "Имаш ли нужда от нещо?" Той само кимаше и се усмихваше и им каза, че е добре и няма нужда от нищо, освен малко почивка.