НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XX~

~две години по-рано~

"Опитвах се да го защитя, да го държа в безопасност. Беше сякаш имах една работа. Тази една работа.. преебах я, и затова най-много съжалявам. Предполагам, че това е което аз правя. Разочаровам хората, на които най-много държа и обичам... явно същото ще се случи и с него... но как бих могъл? Какво да правя? Той ме обърква и ме кара да полудявам докато съм около него и мисля.. мисля че имам онова специално чувство към него, и искам той да го знае.. но не искам да му кажа. Това ме убива."

Чонгкук пусна химикала, с която досега пишеше, затвори тетрадката и я остави на нощното шкафче, което стоеше до леглото му. Той скри лицето си в шепите си, искайки да крещи с цяло гърло, но просто не можеше. Тръпката която той усещаше, сега беше прерастнала в нещо по-голямо. По-красиво. Той имаше силни чувства към това момче.

Това момче, наречено Ким Техьонг.