НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XXVII~

Беше девет часа сутринта когато слънцето се прокрадна през прозорците и освети стаята, в която двете момчета спяха в прегръдките си. Чонгкук се събуди, потърка очите си и се опита да стане от леглото, но тогава усети нещо тежко върху себе си и когато погледна надолу осъзна, че Техьонг спеше върху гърдите му.

Той целуна главата на заспалото момче нежно, нямайки намерение да го буди, но русото момче отвори очите си почти мигновенно.

"Мамка му.. извинявай. Не исках да те будя." каза Чонгкук, усмихвайки се, стискайки леко бузката на приятеля си.

"Хммм~ няма проблем" прозя се Тае и се приближи още повече към Чонгкук, увивайки ръцете си около кръста му

"Тае, трябва да се оправяш за училище, ще закъснееш."

"Оффф още пет минуткии~" каза все така съненото момче и се обърна с гръб към Чонгкук, покривайки лицето си с възглавницата си.

"Tae.."

"Хмм?" русото момче се прозя отново и погледна Чонгкук, отваряйки само едното си око

"Покажи ми драскотините си" помоли той със сериозно изражение. Техьонг въздъхна, изправи се и започна да навива ръкавите си, докато най-накрая не стигнаха до лактите му.

Чонгкук хвана ръцете му в своите и ги целуна страстно и нежно, внимавайки да не го заболи още повече.

"Изчакай ме тук, ще отида да купя нещо, с което да промием раните ти. Не прави нищо глупаво докато съм навън!" каза Чонгкук и стана от леглото, запътвайки се към вратата, но точно преди да излезе той се спря, обърна се, върна се при Техьонг, целуна го и излетя през вратата със скоростта на светлината, оставяйки русото момче, което се смееше сладко на гаджето си.

Скоро, Чонгкук вече се беше върнал и чистеше драскотините на бебето си, карайки го да се смее с цяло гърло на глупавите му шеги и да се изчервява на комплиментите, които му правеше.

"Бебе.." започна Чонгкук, поглеждайки към Техьонг с най-влюбения поглед, който може да съществува и погали ръцете му.

"Д-да?"

"Знам, че ревнуваше от Йери.. не разбирах защо, но го знаех. Правих се, че не го виждам, защото не исках да се чувстваш неудобно, когато си с нас двамата." каза Чонгкук, гледайки Тае, който беше свел главата си и си играеше с пръстите си нервно.

"Между нас няма нищо бебе.." усмихна се той, забелязвайки как лицето на приятеля му изведнъж светна

"Всъщност, след като аз и Йери се срещнахме няколко пъти, разбрахме, че всъщност сме братовчеди. И двамата бяхме любопитни и искахме да разберем повече един за друг, най-вече по семейните въпроси. Станахме доста добри приятели. Щях да ти кажа, кълна се, щях! Не знам защо не го направих по-рано. Съжалявам, че те накарах да се чувстваш по този ужасен начин и знам, че вината е изцяло моя. За всичко това. Тае, нямаш си представа колко много съжалявам. Обичам те с цялото си сърце и душа и никога не бих ти изневерил или оставил. Ти си най-важният човек в живота ми. Искам да знаеш това."

Техьонг гледаше гаджето си с широко отворена уста, все още преосмисляйки всичко, което беше чул преди малко. Той се почувства.. щастлив? Тежестта от раменете му се стовари за секунди. Той въздъхна, легна на леглото и се усмихна с неговата прекрасна усмивка, която криеше от доста време насам.

"Благодаря ти Господи!" извика Тае и метна ръцете си във въздуха, а Чонгкук просто стоеше и се кикотеше на действията му.

Чонгкук седна върху Тае, приближавайки се максимално до него и започна да поставя малки целувки по лицето и врата му.

"Миришеш отвратително! От кога не си се къпал?! Влизай в банята!"

"Оффф.. добре. Но ти идваш с мен!" каза Тае, ококорвайки очите си в опит да изглежда заплашително, но за Чонгкук това беше поредното уникално, сладко нещо, което той правеше

Чонгкук завъртя очите си, казвайки "Такова си бебе." и стана от приятеля си

"Хайде." каза той, подавайки ръката си на Техьонг, за да му помогне да се изправи. Русото момче хвана ръката на Чонгкук, усмихна се и го дръпна, а Чонгкук падна върху него. Техьонг се засмя и целуна закачливо нослето на гаджето си.

"Няма да отидеш, нали..?" попита Чонгкук, гледайки го отегчително

"Мнее. Предпочитам да си стоим така." отговори му той, гушкайки го силно

_______________________________

Благодаря ви за цялата подкрепа хора! Краят на тази история е съвсем близо. Не мога да повярвам какъв успех постигнах с тази книга и наистина се надявам да я четете с удоволствие! Както може би вече знаете, качих първа и втора част на новата си книга "Неконтролируема любов" и ще се радвам ако я прочетете и ми кажете мнението си! Обичам ви!😭❤️