НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XXII~ (част2)

След като стигнахме клуба, влязохме вътре и започнахме да се оглеждаме за останалите. Стояха на масата, на която обикновенно сядахме и вече бяха поръчали питиетата си. Джимин ни видя и ни помаха, усмихвайки се широко.

"Хьонг! Куки!" извика по-малкият, прегърна ни и посочи празното място на дивана до него, а ние седнахме и поръчахме напитките си.

Постояхме там няколко часа, говорихме си, пихме... пихме ДОСТА. Главата ми вече се въртеше и корема ме болеше страшно много, затова отидох до тоалетната.

След като изкарах всичката гадост от себе си се почувствах доста по-добре. Излязох от тоалетната и тъкмо се запътих към другите, но тогава усетих нечия ръка на рамото си и рязко се обърнах. Не можех да повярвам, на това което виждах. Не знаех дали се чувствах щастлив, притеснен или дори изплашен.

Въпреки всичко, му се усмихнах. Беше Минхо. Бившият ми. Той каза сладко "Хей, Тае." и се усмихна с неговата прекрасна, широка усмивка, заради която преди можех да обърна целия свят, само за да я видя отново.

"Къде се губиш? Не сме се виждали от доста време."

"Д-да, така си е. Добре съм! Сега съм в колежа и си търся работа, за да имам повече пари за учебници и други такива неща, нали знаеш. Ами ти? Как си?"

"Ами... да кажем, че съм добре хаха. Аз всъщност работя тук. Барман съм. Ела, ще ти взема нещо за пиене."

"Благодаря, но приятелите ми ме чакат и трябва да отивам."

"А-ами добре... както и да е, радвам се, че те видях! Аа и между другото, номера ти още ли си е същия?"

"Не съм го променял."

"Така и предположих. Ще ти се обадя, за да излезем някой път. Чао Тае." усмихна се той и бавно се запъти към бара, а аз все още стоях объркан от ситуацията.

__

Върнах се при останалите и седнах до Чонгкук, който се взираше в мен. "Какво?" попитах го, а той ме изгледа очудено "Кое беше това момче, с което говореше?"

'мамка му, видял ни е' помислих си и се усмихнах нервно "Т-той... ами.. беше ми гадже докато бяхме в гимназията. Няма от какво да се притесняваш.. ревнивко".

"Аз? Ревнив? Можеш само да си мечтаеш."

"Хмм.. значи не е проблем ако просто отида при него и пийнем нещо?" отговорих му аз и станах, а той бързо ме хвана за китката и ме дръпна, така че да седна в скута му.

"Само през трупа ми." каза той заплашително

"Признай си.."

"Да си призная какво?"

"Че ревнуваш!"

"...може би"

"АХАА! Между другото така си още по-сладък."

Той ме придърпа към себе си и постави устните си близо до ухото ми, шепнейки "Хмм така ли? Ами когато сме сами вкъщи и те чукам толкова здраво, че крещиш името ми от удоволствие? Тогава сладък ли съм?"

Усетих как бузите ми бързо почервеняха и очите ми се ококориха, а той се усмихна леко, като прехапа долната си устна.

Перверзно копеле.