НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~VII~

ТЕХЬОНГ:

Седмицата мина бързо и неусетно. Беше петък и трябваше да отидем и да вземем родителите ми от летището, което беше на един час път от вкъщи. Самолетът им беше закъснял малко, затова се наложи да изчакаме на пейките пред летището.

"Момчета!" вече бяха пристигнали и майка ми се извика и дойде да ни прегърне.

"Тае, какви са тези рани по лицето ти? Моля те, кажи ми че не сте се били докато ни е нямало!"

"Нее мамо, не е това. Беше Намджун отново.."

"Това копеле.. кога ще те остави на мира?! Следващият път ще се обадя в полицията!" извика се тя.

"Няма да има следващ път, Госпожо Ким, обещавам!" Чонгкук я успокои и се усмихна леко.

Усетих как започнах да се изчервявам, но се опитах да го скрия от родителите ми и най-вече от Чонгкук. Думите му ме накараха да се почувствам в безопастност.. той беше първият човек, който ме караше да се събуждам с усмивка на лицето, който ме караше да се изчервявам, да се смея.. той беше първият човек, който истински обичах.

__

Прибрахме се и родителите ми отидоха да си починат от дългия път, а аз и Чонгкук решихме да излезем с няколко мои приятели. Обадих се на Джимин, за да го попитам дали иска да излезе с нас.

"Хей, Чим Чим"

"Здрасти Тае, какво става?"

"Искаш ли да излезем?"

"Да, разбира се.. къде и кога?"

"На пейките в парка към седем?"

"Ще се видим там."

__

Когато отидохме в парка, останалите вече бяха там. Джимин седеше в Юнги и си играеше с косата му докато Хосок подскачаше насам- натам, усмихнат както винаги, и издаваше шантави звуци. Джин стоеше на една по-отделена пейка и имаше някого зад него. От начало не можах да позная кой беше това, но щом се приближих, замръзнах на място... беше Намджун.

Двамата с Джин изглеждаха доста близки, защото той през цялото време държеше ръцете си увити около кръста на Джин и поставяше малки целувки на врата му. Отидох да кажа здрасти на Джимин и Юнги и видях, че Намджун се е втренчил в мен.

"Той какво прави тук?!" Чонгкук попита останалите и хвърли заплашителен поглед на Намджун.

"Оо това е Намджун! Новото гадже на Джин. Готин е, пък и изглежда свестен." Джимин се усмихна.

"Знам кой е.. свестен, а? Погледни лицето на Тае и ми кажи колко е свестен!" Чонгкук каза ядосано.

"Намджун ли направи това?!"

"Да.." отговорих му и сведох главата си надолу.

__

Намджун не правеше никакви проблеми през цялата вечер. Изглеждаше като друг човек пред останалите. Опитвах се да не обръщам внимание на погледите, които ми хвърляше, но той го правеше през цялото време и започваше да става някакси неловко. Чонгкук също го забеляза. Физиономията му се промени и той се намръщи, но това го правеше още по-секси.

Стояхме на пейките, говорехме си, разказвахме си какво сме правили през лятната ваканция. Навън беше започнало да става студено, затова през цялото време се гушках в гърдите на Чонгкук, за да може да се стопля.

Бяхме там с часове и аз наистина имах нужда да пусна една вода. Отидох зад едно дърво и след като си свърших работата, вдигнах дзипа на дънките си и се обърнах и видях Намджун, който стоеше на сантиметри от мен. Бяхме си взели два стека бира и той беше пиян като за световно. Приближи се и почти подпря устните си на ухото ми.

"Не съм приключил с теб все още." прошепна той и задвижи устните си по врата ми. Опитах се да го избутам, но той беше прекалено силен. Бях заклещен между него и дървото зад мен. Той постави ръцете си на кръста ми и започна бавно да сваля дънките ми. Съпротивлявах се.

Опитах се да извикам за помощ, но момчетата бяха прекалено далеч от нас и не чуваха виковете ми от музиката, която звучеше около тях. Той ме беше притиснал към дървото, за да не мога да правя никакви движения.. и му се получаваше.

Бях толкова изплашен в този момент, че се паникьосах и не знаех какво да правя. Просто стоях там докато той целуваше врата ми и сваляше панталоните ми по-надолу и по-надолу. Изведнъж от някъде се появи Хосок и избута Намджун далеч от мен. Аз се скрих зад гърба му, опитвайки се да сдържа сълзите си.

"Разкарай се, копеле, и го остави на мира!" извика се Хоби.

Намджун се подхилна, обърна се и започна да се отдалечава, залитайки наляво- надясно. Прегърнах Хоби и му благодарих, а той ми предложи да ме закара у нас. Не можех да се върна при момчетата и да се правя, че нищо не се е случило... бях прекалено засрамен.

Хосок ме откара и се обади на Чонгкук, за да му каже за случилото се. Чонгкук се прибра малко след нас.