НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XI~

ТЕХЬОНГ:

От очите ми започнаха да капят сълзи и цялото ми тяло трепереше. Четях съобщението отново и отново. Погледът ми се замъгли и главата ми се замая. Не можах да повярвам, че щеше да си тръгне, без дори да ми каже.

Започнах да плача още по-силно, когато Чонгкук влезе в стаята. Усмивката му изчезна когато видя, че държа телефона му и чета съобщенията от леля му.

"Тае, не е каквото си мислиш. Мога да обясня, аз.."

"Кога щеще да ми кажеш.. щеше ли да ми кажеш изобщо?" погледнах го право в очите и избърсах сълзите от бузите си

"Виж Тае, съжалявам, щях да ти кажа, но просто не знаех как. Не искам да заминавам, искам да остана тук.. с теб."

"Тогава не отивай!" извиках се и усетих как сълзите ми започнаха да се стичат отново.

"Тае.." каза той, приближавайки се към мен

"Спри.. Казах ти да спреш!"

Той спря и ме погледна с големите си кафяви, пълни със сълзи очи. Аз избърсах лицето си още веднъж, станах и напуснах стаята, хвърляйки телефона му на леглото.

Отидох до банята, за да измия лицето си. Преоблякох се, взех си якето и преди да изляза, чух Чонгкук да слиза по стълбите.

"Изчакай само да си взема якет-.."

"Искам да съм сам" отговорих му аз и тръшнах вратата след себе си

_

Разхождах се навън и отидох до парка, който не беше далеч от къщата ми. Седнах на една от пейките и погледнах към небето. Беше чисто, без никакви облаци и слънцето блестеше в лицето ми. Беше доста топло, затова свалих якето си и го оставих на облегалката.

Оглеждах се наоколо когато го видях. Той просто стоеше там и ме гледаше. Очите ни се срещнаха и той започна да върви към мен. Паникьосах се, виждайки го да се приближава, затова си взех якето и започнах да се отдалечавам. Тогава усетих как някой постави ръката си на рамото ми и леко ме дръпна назад. Обърнах се, а лицето му беше на сантиметри от моето.

"Здравей, Тае" каза той, и се усмихна топло

"З-Здравей Намджун.."