НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XXI~

~сега~

Чонгкук и Техьонг лежаха на леглото, гушкайки се в тишината, докато Чонгкук не я наруши.

"Какво ще правиш след колежа?"

"Не съм мислил още. Най-вероятно ще си намеря работа и собствено място, където да живея. Писна ми да деля една къща с родителите ми.."

"Тогаваа... аз какво ще правя?" попита Чонгкук, правейки мила муцунка.

Техьонг обърна лицето си към Чонгкук и го изгледа въпросително, обмисляйки как точно да отговори, когато най-накрая отвори устата си, за да говори отново.

"Ще живеем заедно, разбира се!"

Чонгкук се усмихна широко и гушна гаджуто си силно. Той имаше нужда да чуе тези думи. Чонгкук беше щастлив.. Техьонг правеше живота му по-добър.

__

Няколко минути по-късно телефонът на Чонгкук звънна. Той отговори на обаждането и стоеше без да казва нищо... просто се усмихваше. Техьонг се преструваше, че не се интересува с кого и за какво разговаря Чонгкук.

Когато Чонгкук най-накрая затвори телефона, Техьонг не можа да се стърпи и попита "Кой бешее~?" правейки сладка физиономия.

Усмивката на Чонгкук моментално изчезна и той започна да се държи някак.. странно. Очевидно беше доста нервен.

"Ъъ.. просто един от старите м-ми приятели." Чонгкук се усмихна с възможно най-фалшивата съществуваща усмивка, а Тае просто кимна.

Изведнъж Тае стана и отиде в кухнята. Той знаеше, че Чонгкук го лъжеше, затова реши да действа сам. Когато се върна обратно в стаята, Чонгкук беше отишъл до тоалетната и той знаеше, че това е неговият шанс. Тае избърза да вземе телефона на приятеля си и да разбере с кого разговаряше той по-рано.

Техьонг отключи телефона му и набра същия намер, който обаче не беше записан в контактите му. Човекът от другата страна отговори почти моментално и Техьонг започна плахо:

"Ало?"

"Хей Кууки, как си?" беше момиче и гласа и беше много познат на Техьонг

"К-коя си ти?" попита той, все още объркан

"Аз съм Йери идиот такъв! Ти ми се обаждаш все пак, би трябвало да знаеш с кого говориш!"

-мълчание-

"Ехо? Там ли си? Кукии~"

Техьонг затвори телефона, седейки все така объркан от цялата ситуация. Той бързо остави телефона на Чонгкук на нощното шкафче, точно преди той излезе от банята. В ума на Техьонг беше пълна каша.

Беше ли възможно Чонгкук да се среща и с двамата? Дали Чонгкук всъщност му изневеряваше? Имаше само един начин по който Техьонг щеше да разбере.

__

Беше 2:45 когато Чонгкук рязко стана и започна да се преоблича. Сложи черни, тесни, скъсани дънки и широка, бяла тениска. Техьонг знаеше какво се случва, но се преструваше, че не е така.

"Бебе, къде отиваш?"

"Ще отида да се видя с един приятел. Няма да закъснявам, обещавам." усмихна се Чонгкук и преди да излезе, целуна нежно плътните устни на Тае.

След като беше сигурен, че приятелят му е излязъл, Тае напусна къщата си и започна да върви след Чонгкук, който не беше много далеч от него. Той се запътваше към парка, в който двамата прекарваха доста от свободното си време.

Русото момче силно се надяваше, че греши, че няма нищо между тях двамата, че няма от какво да се притеснява, но тези надежди умряха след като стигнаха до парка и той видя познатото лице, което стоеше на една от пейките и се усмихваше на Чонгкук, който се наведе и я прегърна. Йери.

Дъхът на Тае спря и долната му устна започна да трепери леко. Той усети как стомахът му се свива на топка и как очите му се пълнят със сълзи, въпреки че не искаше да плаче.

Чонгкук изневеряваше ли му наистина?