НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~XXIII~

ТЕХЬОНГ:

Беше неделя и заедно с Чонгкук се мотаехме из мола, когато телефонът ми звънна. Изкарах го от джоба си и погледнах, като се усмихнах щом видях кой беше. Побързах да вдигна, казвайки "Здрасти." на другия човек.

"Здрасти Тае, какво правиш?" попита той

"Разхождам се в мола с Чонгкук!" казах му, поглеждайки към Чонгкук, преплитайки пръстите си в неговите

"Чонгкук? Кой е този?"

Замръзнах на място. Напълно бях изключил, че забравих да ги запозная. Когато забелязах, че Чонгкук се беше втренчил в мен докато говорех по телефона се изчервих, поех си въздух и започнах да говоря отново.

"Ъ-ъъ ами.. Чонгкук е гаджето ми."

*мълчание*

"Ехо?"

"А да извинявай, просто си мислих за нещо, но както и да е. Свободен ли си утре? Може да излезем ако искаш? Ще отидем на любимото ни място, където ходехме вечер да гледаме звездите! Ще е забавно! Стига естествено.. Чонгкук да няма против."

"Д-да разбира се."

"Добре бебе, ще те взема към 5"

"Михно.. моля те, не ме наричай така."

"Аз.. с-съжалявам. Знаеш, че ми е навик."

*мълчание*

"Липсваш ми Тае.."

"М-минхо аз-"

"Ще се видим утре." каза той и ми затвори, оставяйки ме в пълен шок.

"Кой беше бебе?" попита ме Чонгкук увивайки ръката си около кръста ми. Настръхнах от наименованието, което той използва и веднага се сетих за начина, по който ме нарече Минхо.

"Беше М-Минхо." отвърнах му аз с треперещ глас

"Какво искаше?"

"Нищо, просто ме попита дали искам да излезем утре и аз приех."

"....Тае"

"Хмм?"

"Обичам те." Чонгкук ме погледна сериозно и ме придърпа още повече към себе си, привличайки погледите на няколко случайни минувачи, но на мен не ми пукаше особено. Усмихнах му се, целунах го нежно и подпрях главата си на рамото му.

"И аз те обичам, тъпчо."

"Хайде да отидем за сладолед." Чонгкук целуна челото ми и хвана ръката ми, след което отидохме да вземем един шоколадов сладолед за мен и един ванилов, за Чонгкук.