НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~VI~

ЧОНГКУК:

На другата сутрин когато се събудих, Техьонг вече беше станал и стоеше на телефона си. Аз се прозях, а той обърна погледа си към мен и се усмихна широко.

"Добро утрооо!" извика се той и ме целуна нежно по челото.

"Ъгхх колко е часът?"

"Дванадесет. Аз станах към десет, но не исках да те будя... Ааа и между другото родителите ми заминават по работа и ще се върнат чак в петък. Нали знаеш какво значи това..?" аз бях още сънен и не можах да обмисля въпроса му затова поклатих главата си, а той ме изгледа оттегчено.

"Сами сме! Къщата е наша докато се върнат!" каза той и се загледа отново в телефона си.

Идеята, че ще сме сами в тази огромна къща ме накара да се замисля [🔞], усмихнах се на себе си, станах и отидох до кухнята за да си взема нещо за ядене.

Когато се качих обратно в стаята на Тае , той не беше там. Повиках го, но той не отговаряше. Претърсих цялата къща, но той не беше никъде из нея. Отидох до прозореца, за да видя дали случайно не е на двора. Както си и мислех, той беше отвън, но заедно с него имаше още някого. Тае разговаряше с това момче, което изглеждаше с една или две години по-голямо от него.

Той беше висок, със светло лилава коса и изглеждаше някакси ядосан. Изведнъж, той бутна Тае на земята и започна да го удря с юмруци по лицето. Изтичах отвън и избутах момчето което се беше надвесило над Тае. Ударих го със всичка сила в лицето, а той залитна, след което просто се засмя и си тръгна без да каже нищо. Дясното око на Тае беше насинено, а долната му устна, цепната.

"Хей, как си? Кой беше този? Какво искаше от теб? Мамка му, ще убия това копеле!"

"Шш добре съм. Няма за какво да се притесняваш."

"Тае.. някакъв непознат идва до къщата ти, пребива те и ти ми казваш, че няма за какво да се тревожа?! Кой беше този??!"

"Офф... това е Намджун. Един от старите ми съученици. Той винаги ми се подиграваше и ме тормозеше преди да го изключат от училището. Това не е първият път, в който го прави."

"Шибано копеле.. ако опита да те докосне отново ще го-" преди да довърша Тае ме целуна. Усетих болката от раната му докато го правеше, но усещането беше прекалено сладко, за да го спра.

Помогнах му да стане и заедно влязохме в къщата. Казах му да седне на леглото докато аз сляза до кухнята, за да взема лед за окото му. Подадох му го и той го сложи на окото си, издавайки тих стон на болка.

"Имаш нужда от почивка. Ще бъда в стаята си ако ти трябва нещо." станах и започнах бавно да се отдалечавам, когато той ме спря.

"Чакай!!"

"Да?"

"Остани с мен. Не искам да стоя сам.." каза той и ме погледна тъжно.

Усмихнах му се и легнах до него, обръщайки погледа си към лицето му. Очите ни се срещнаха. Бяхме толкова близо един до друг. Все още не проумявах, как може някой да нарани такова ангелче. Целунах го и той подпря главата си на рамото ми.

"Обичам те Кууки.."

"И аз те обичам, Тае."

Той заспа, а аз не можех да направя нищо друго освен да стоя и да се наслаждавам на невинността му. Той беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Не бях сигурен с какво го заслужих, но се радвах, че беше част от живота ми.

Изведнъж той подскочи стреснато, опитвайки се да си поеме въздух. Той имаше от онези кошмари отново.

"Пак ли?"

"Пак.."

"Какви са тези твои кошмари?"

"Няма з-значение.." каза той нервно.

"Хайдее...знаеш, че можеш да ми кажеш!" поставих ръката си на лявата му буза и се усмихнах леко.

"Всеки път е едно и също... В гората съм, сам, и бягам от нещо...или някой, нямам идея. Тогава нечии ръце просто се появяват и започват да ме душат. Не мога да видя чии са, защото той стои точно зад мен. Всичко е толкова объркано..."

"Няма от какво да се страхуваш, окей? Това е просто сън, не е истина! Пък и аз съм тук, за да те пазя хахаха."

"Хаха знам просто... ъгхх всичко изглежда толкова реално.."

"Знам.. понякога и аз имам кошмари."

"Искам ли да знам какви са?"

"Не мисля" засмях се и увих ръцете си около кръста му, притискайки го силно към себе си. Тялото му все още трепереше от страх, но знаех че се чувства в безопастност когато сме заедно... и аз се чувствах така.