НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

~VIII~

ЧОНГКУК:

Стоях на пейките в парка, чакайки Тае да се върне, защото замръзвах и исках да си го гушкам. Но него го нямаше доста време и започнах да се притеснявам, защото Намджун не беше там също. Тогава телефона ми звънна. Беше Хосок. Той ми каза, че Намджун се е опитал да изнасили Тае и че го е откарал до вкъщи. Затворих му, станах и се затичах с всички сили към къщата на Тае.

Когато стигнах, влязох и видях Тае и Хосок, които стояха на дивана и гледаха телевизия. Отидох при Тае и го прегърнах силно, без да го пускам. Сълзите ми започнаха да се стичат по бузите ми. Чувствах се безполезен и виновен. Обвинявах себе си, че не бях там когато той имаше най-голяма нужда от мен. Усещах как сълзите му падат на рамото ми и блузата ми ги попиваше една по една. Дадох му малка, нежна целувка по бузата, изпивайки сълзите му.

"Съжалявам, наистина съжалявам.." прошепнах аз.

"Бях толкова изплашен.. не знаех какво да правя, просто стоях там докато той..." Тае се задави в сълзите си и притисна главата си към гърдите ми.

"Шшш.. всичко е наред, сега съм тук. Всичко свърши."

Постояхме така няколко минути след което отидох да благодаря на Хоби и да го изпратя до колата му. След като той излезе, аз и Техьонг легнахме на моето легло, гушкайки се в тишината. Бузките му все още бяха червени и мокри от сълзите. Единственото което исках в този момент беше да намеря Намджун и да приключа с него веднъж за винаги.

__

Не можех да заспя с часове. Вече беше станало два часа когато чух родителите на Тае да се прибират. Побързах да се преместя на съседното легло, защото не исках да ни хванат. Г-жа Ким влезе в стаята, за да провери дали всичко е наред и след като се убеди, излезе тихо. Малко след това, когато бях сигурен, че са си легнали, се върнах обратно в леглото на Тае и хванах ръката му в своята. Заспах малко след това.

__

На сутринта се събудих от силната миризма на палачинки, идваща от долния етаж и слязох, за да проверя. Родителите на Тае вече бяха отишли на работа, а той правеше закуската. Увих ръцете си през кръста му и го притиснах към гърдите си.

"Добро утро, бебе." Техьонг се усмихна, чувайки последната дума.

"Единадесет часа е."

"Все още е сутрин!" извиках се аз, подпирайки главата си на рамото му.

Седнахме на масата в хола и започнахме да ядем "закуската" си докато някой не звънна на вратата. Отидох и отворих вратата, виждайки пред себе си задника, който стоеше и ми се усмихваше. Намджун. Как смее да идва тук? Изблъсках го в гърдите и ядосано го попитах какво прави тук.

"Дойдох да се извиня."

...той какво?

"Не бях на себе си вчера. Хоби ми каза какво се е случило, защото аз наистина нищо не си спомням и съжалявам!"

"Слушай много внимателно. От сега нататък, не искам да се доближаваш до Тае, защото следващия път ще бъда там. Ако само се опиташ да го докоснеш, ще направя така, че това да е последното нещо което някога ще докоснеш. Ясно?"

Той кимна, сведе глава и си тръгна. Аз влязох в къщата, където Тае все още ядеше палачинките си. Той беше чул целия разговор, но се правеше, че не е така. Цялото му лице беше в шоколад от палачинките и не можах да не се засмея. Той сложи малко шоколад на пръста си и го намаза на носа ми. Започна да се смее силно, а аз не можех да направя друго освен и аз да се засмея.

__

Беше понеделник. Мързеше ни прекалено много да излезем навън, затова прекарахме целия ден вкъщи, гледайки телевизия, говорейки си, играейки на игри и най-вече ядейки. Джимин дойде по едно време, за да повиси с нас, но си тръгна няколко часа след това. Беше скучен ден, но аз му се насладих, защото Тае беше с мен.

През цялото време бях малко нервен и се надявах, че той не го е забелязал, но той постоянно ме питаше "Как си? " , "Има ли ти нещо?" , а аз само кимах и се усмихвах. Не знаех как точно трябваше да му кажа, че...

Следва продължениеее