НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ | TAEKOOK

КРАЙ

~1 година по-късно~

Чонгкук беше в кухнята и чакаше пуканките, които бяха в микровълновата, докато си разглеждаше нещо на телефона.

След като бяха готови, той ги изкара, изсипа ги в една голяма купа и отвори хладилника, изкарвайки кутия с портокалов сок. Той затвори вратата на хладилника и побърза да се качи на втория етаж, където гаджето му го чакаше.

"КУУКИ, ПОБЪРЗАЙ ИНАЧЕ ЩЕ ГО ИЗПУСНЕМ!" извика се Техьонг и Чонгкук се затича нагоре по стълбите.

Той влезе в стаята на приятеля си, заварвайки прозореца широко отворен и Техьонг, който стоеше на покрива, завит с одеяло и му правеше знак да побърза.

Имаше лунно затъмнение и двойката беше решила да прекара нощта, любувайки се на ярко-червената луна.

Чонгкук седна до русото момче, придърпа одеялото, така че да покрие и себе си и прегърна Техьонг, приближавайки се максимално до него.

Двете момчета стояха и гледаха засипаното с малки, изкрящи звезди небе в тишината. Изведнъж Чонгкук се обърна и втренчи погледа си в Техьонг, който забеляза чак след няколко минути.

"Какво? Имам пуканки по лицето ли?" попита Тае и започна да се опипва по лицето. Чонгкук се усмихна и подпря главата си на рамото му, заглеждайки се отново в небето.

"Каза ми, че това затъмнение ще е най-красивото нещо тази вечер, но не е така." прошепна Чонгкук, милвайки нежно ръката на момчето.

"Какво имаш в предвид? Погледни небето! Толкова е спокойно и звездите го правят още по-красив-"

"Предпочитам да стоя и да наблюдавам теб, Техьонг." прекъсна го той и го погледна с поглед, който излъчваше само и единствено любов.

Техьонг се изчерви и покри лицето си, карайки Куук да се засмее.

"Може ли да те попитам нещо?" зачуди се Чонгкук.

"Ще пострадам ли от това?" каза Техьонг, ококорвайки очите си и след това се засмя.

"Не, обещавам!" засмя се Чонгкук.

"Давай тогава."

"От колко време ме харесваш?"

"Хмм не знам.. два или три месеца преди да станем гаджета. А ти мен?"

"Две години преди това." каза Чонгкук, усмихвайки се с неговата прекрасна, заешка усмивка.

"Знаеш ли.." започна Чонгкук.

"Не съм вярвал, че някой може да ме направи толкова щастлив, колкото ме правиш ти..." каза Чонгкук и си пое дъх, преди да довърши мисълта си.

"..никога не съм вярвал, че мога да бъда безумно влюбен в някого, Техьонг. Всеки път щом те видех, сърцето ми затуптяваше със скоростта на светлината, дъхът ми спираше и целият се разтрепервах. Изгарях от желание да ти кажа как се чувствам спрямо теб, но не бях сигурен, че ще отговориш на чувствата ми. Беше ме страх да не ме отблъснеш."

"А-аз.. не знам какво да кажа." едвам изчере Техьонг, милвайки косата на Чонгкук.

"Не казвай нищо.. нека просто да се насладим на второто най-красиво нещо тази вечер." прошепна той и отново погледна към кърваво-червената луна.

_______________________________

Благодаря Ви страшно много, че четохте книгата ми, и че ме подкрепяхте през цялото време! Също, съжалявам, че се забавих толкова в писането на тази част (както казах имах основни проблеми), но се радвам, че най-накрая успях да довърша проекта си. Силно се надявам и на вас да ви е харесало и да сте се насладили, докато сте я чели. Презнавам си, ще ми липсва да пиша тази история хаха, много се забавлявах докато го правех. Обичам ви страшно много и ще се видим в следващите ми книги.❤️

-jkooktic🌹