BTS:Vampire diaries pt. 1

Проклятието я преследва

Къде отиде сега пък той.
-Миа,  можеш да излезеш вече. -тя се показа иззад един кашон. Трепереше. Аз отидох и я гушнах
-Всичко свърши,  няма да те докосва повече. Няма да те нарани.  Няма да го позволя. -тя не се успокояваше. Реших да я заведа до стаята ѝ. Вдигнах я на ръце. Тя се сгуши в мен. Вървях към стаята ѝ и тя ми каза:
-Вики е гладна,  нямаше кръв в кухнята.
-Аз имам,  ще дам.  Ти гладна ли си?
-Не.
-Искам да си спокойна,  обещавам ти никой няма да те нарани. Нито теб,  нито Вики. С Хоби ще направим всичко възможно, за да сте добре. -тя ме погледна в очите и се усмихна.
-Благодаря ти.
-За теб винаги.
-А....какво му е на Чим?
-При пълнолуние откача.
-Смисъл?
-Способен е на всичко,  не може да се сдържа.
-А ти как можеш или аз и Вики?
-Ние сме свикнали,  а ти и Вики сте нови в това,  дори не пиете човешка кръв, за да се промените.
-Ще се променим?
-Да, ще имате сили.
-Какви?
-Супер сила,  скорост,  ще можете да летите... При всеки е различно. Има много сили.
-Аха... Ако не пием човешка кръв какво ще стане?
-Ще отслабвате,  за това поне една глътка трябва да изпиете.
-Не искам да убивам хора.
-Ние не ги убиваме. Пием толкова,  колкото ни е нужно и внимаваме да не нараним хората. Поне повечето сме така. Ние сме разделени на групи. Вампири,  които убиват  за удоволствие и пият съвсем малко,  такива,  които пият колкото им е нужно и не нараняват хората и такива,  които пият животинска кръв и заместители и отслабват и....
-Да разбрах..... Явно ще трябва да пия и човешка кръв....
-Аз ще ти помогна,  няма да им направим нищо,  спокойно.
-Добре. -стигнахме до стаята ѝ и отворихме. Вики я нямаше. Звъняхме ѝ,  но не вдигаше.

Г. Т. Вики
Чаках Миа да дойде. Някой отвори вратата,  мислех че е тя,  но не беше, имаше някаква сянка. Не помня нищо повече.  Събудих се в някаква стая с талисмани,  приличащи на този на Хоби. Бях вързана. Не можех да мръдна. Всичко ме болеше. Талисманите се приближаваха и прогаряха кожата ми. Онзи човек отново дойде с кол в ръка....