Виктория и Миа се местят в Сеул, Южна Корея поради лични причини. Записват се в най-добрата гимназия в света, която е за чудовища. Но дали те са такива?
Чети и разбери!
26.05-#1invampire
17.05-#2invampire
28.05-#3inJungkook
2018г.
Телефона на мама звънна. -Скъпа няма да мога да дойда с теб, защото имам важна работа. - рече тя и ми каза пътя до мястото. Обадих се на Миа, за да може поне като се изгубим да сме двете. Тя пристигна с една малка раничка на гърба си. -Какво носиш там? - рекох -Ами нещо за хапване и пиене може да останем малко по-дълго там, а и ще ти подеиства добре. -Окей, но има добри духове. Ще седнем на една пейка и ще внимаваме, защото може да ги ядосаме. -Добре. Двете тръгнахме и за щастие пристигнахме на мястото, защото Миа успя да се ориентира. -Това ли е? - огледа се тя. -Ами би трябвало. Чуствам се наистина добре тук. Въздухът е много чист - отвърнах -Хмм доста е изоставено. -Все пак бродят духове има доста растителност. Мястото е свещено.- казах аз
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Това беше храмът. Имаше една по голяма сграда и няколко малки построики. -Хайде ела-казах на Миа и влезнахме в голямата постройка.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Вики сигурна ли си, че е безопасно? Доста е високо-погледна нагоре Миа. -Ами ние сме вампири... Освен това чух от момчетата, че можем да се превръщаме в прилепи и да летим. -Да, но ние все още не можем-рече тя. -Хайде ела няма от какво да те е страх! - казах й и започнахме да се изкачваме по стълбите, а тя ме държеше здраво да ръката понеже я е страх.
