Виктория и Миа се местят в Сеул, Южна Корея поради лични причини. Записват се в най-добрата гимназия в света, която е за чудовища. Но дали те са такива?
Чети и разбери!
26.05-#1invampire
17.05-#2invampire
28.05-#3inJungkook
2018г.
Провиках се. Извиках името на Миа, след това на Хоби. -Пооомоощщ!! - крещях, но онази сянка бдеше до мен с кол в ръката.Всеки момент можеше да ме наръга. Тялото ми беше в много кървави рани и всичко ме болеше ужасно много. Огледах се. Това... Това беше стаята на Хосеок!! Какво правя тук!? Изведнъж под мен се появи един огромен знак, които ме изгаряше от вътре.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Появи се по стените, по тавана навсякъде, а мен ме подлудяваше. Започнах да се дърпам от въжетата с, които бяха вързани ръцете ми борейки се за свобода. Онази сянка.. Онзи мъж започна да говори бързо на някакъв неразбираем език. Събудих се. Сълзите ми не спираха да текат. Бях в стаята на Хоби, но онези знаци, които бяха навсякъде, болката ги нямаше. Но раните... Бяха тук. Този знак беше все едно издълбан на ръката ми. Станах от земята като залитнах и първото нещо, което съзряха очите ми беше Хоби. Като лъч светлина. Той ме гледаше объркано, а аз го прегърнах силно като не спирах да плача на глас. -Вики какви са тези рани? Моля те успокой се!! - рече той и нежно започна да ме гали. -С-ся-ян-нк-кат-та-имах чувството че съм си глътнала езика. Не можех да почувствам нищо освен болната от раните и СТРАХЪТ. В този момент Хоби се отдели от мен и ме погледна. -Виктория Марион... Искам веднага да ми кажеш какво се случи. Всичко е наред. Аз съм тук.
