BTS:Vampire diaries pt. 1

Няма да боли

^^^^ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВИКИ^^^^^
Разхождах се и тогава се спънах и паднах.
-Охх-не можех да стана.
-Добре ли си? - дойде Хоби и ми помогна да се изправя.Но не можех защото кракът ме заболя още повече.
-Изкълчен е! - каза Хоби.
-Ти от къде се взе? - попитах а той се засмя.
-Просто те видях. Съвсем случайно - тогава той ме вдигна на конче а аз се изкрещях.
-Тежа не ме носи! - казах
-Лека си като перце! Ще те заведа при лекарката-усмихна ми се той
Аз увих ръце около вратът му и помирисах косата му. Мммм перфе.
След като ме привързаха и ми дадоха патерици с който да ходя.
-Искаш ли помощ? - Хоби ме държеше за талията като ми помагаше да се движа.
-Н-Не-казах заарамено но въпреки това той ми помогна да стигна до вратата.
-Чао благодаря ти!
-И аз на теб че те срещнах! - той ми помаха и си тръгна.
Отворих вратата. Миа стоеше и гледаше телевизия. Нещо не беше наред. Тя си чоплеше пръстите и си играеше нервно с тях,което значи че нещо е станало.
-Какво стана с Джимин? - казах
-Защо ме остави сама с него!? Сега и той знае че съм нормална и ще каже на всички! - изкрещя ми в лицето ядосано и излезна.
°°°°°°°°°ГЛЕДНА ТОЧКА МИА°°°°°°°
Излезнах ядосано и тръшнах вратата.
-Успокой се - рекох си.
Отидох на това място на което бяхме с Кук.

И естествено тоя простак се появи пред мен.
-Ей не съм простак! - рече той
-Имам чувството че постоянно си зад мен! И че ме следиш!!
-Защото това е така. Винаги когато излезеш те следя.Искам да те пазя от Джимин. Защото не знаеш какъв всъщност е той.
-Недей да си измисляш! Той е толкова мил!
-Приложи ти онзи трик да му помогнеш по математика нали!? Държа се супер мило нали!? Знам че го харесваш но той не е такъв за какъвто го мислиш.
-Аз от къде да ти вярвам!? Ти ни подслушваше!
-Да и излъга отново. Ти не си нито въмпир, нито русалка. Искаш да станеш въмпир нали?
-Не разбирам?
-Чета мисли сладурче. Знам че искаш да станеш въмпир.
-Това не ти влиза в работата!
-Напротив! - притисна ме в стената.
-Аз мога да ти помогна.
-Посмей!
-Нямаш друг избор! - усетих горещите му устни на вратът си. Ритах го, удрях го, виках и плаках.
Той остави голяма целувка на вратът ми от която настръхнах.
-Няма да боли скъпа.
-М-моля те н-недей...