Хиляди мисли минаха през главата ми за секунди. Не бе възможно да продължаваме така, да се гоним, да се преследваме. Или трябваше да продължим нормално, или да спрем, и то веднага. Пречеше на работата ми, на съня ми, на целия ми шибан живот. Но колкото и да се заблуждавах, знаех какво искам. Не можех да я пусна да си иде. Тя буквално спринтираше по коридора, а аз я гонех. – Не може след това, което се случи, да се обърнеш и да си тръгнеш. – Мога. И още как! – извика през рамо. Стигна до стаята си и се опита да отключи. Ръцете ù трепереха. Най-сетне яростно мушна ключа в ключалката. Стигнах до вратата точно когато се опита да я затръшне в лицето ми. Натиснах толкова силно, че вратата изкърти мазилката на стената. – Какво си въобразяваш, че правиш? – изкрещя тя, влезе в банята, обърна се и ме погледна. – Кога ще престанеш да бягаш от мен? Ще престанеш ли изобщо? – попитах и влязох след нея. – Ако е заради тази жена долу... Побесня! Никога не я бях виждал такава. Направи крачка към мен и извика: – Дори не започвай темата! Никога ревността не е била мотив да направя каквото и да е. – Поклати глава с отвращение и започна да рови в чантата си. Колкото повече мълчах и я гледах, токова повече се навиваше, щеше да откачи от ярост. И ако не беше заради онази жена, на какво се дължеше всичко това? Нямах представа защо я бях предизвикал. Обикновено след подобен пристъп тя ме притискаше до някоя стена или врата, тъй че досега трябваше да ме е съблякла. Но този път бе истински разстроена. – Как може да допуснеш, че ще проявя интерес към непозната жена, която ми дава ключ от стаята си? Не разбирам за какъв ме вземаш? Тя удари по плота на бара с четката си за коса и ме погледна обезумяла. – Нима? Знам много добре, че си го правил и преди. Само секс, никакво обвързване. Сигурна съм, че не е за първи път. Колко ли ключове си взел досега? Понечих да ù отговоря, защото истината е, че бях имал такива връзки, само секс, за малко, но това с нея от известно време не беше само секс. Тя обаче не ми даде възможност и продължи да вика: – Никога не ми се е случвало подобно нещо, не знам как да го контролирам. Не мога повече – и с всяка дума викаше все по-силно. – Когато съм с теб, нищо друго няма значение. Това... това нещо... между нас... не е между нас, защото аз не съм на себе си, това не съм аз. Когато съм с теб, съм друг човек и това никак не ми харесва. Не мога така, Бенет. Никак не ми харесва човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Работя упорито за бъдещето си, умна съм, но качествата ми нямат да имат значение за никого, ако хората узнаят за случващото се между нас. Просто си потърси друга. – Вече ти казах. Не съм бил с друга, откакто всичко започна. – Това не значи, че няма да вземеш някой подхвърлен ключ към междукрачието на някоя друга. Ако не бях там? Какво щеше да направиш, ако не бях дошла? – Щях да го върна, естествено – казах, без да се колебая. Но тя просто се изсмя на откровението ми. Не разбирах недоверието ù. – Виж, искам да си взема душ и да си легна. Всичко това ме изтощава до краен предел. Не беше по силите ми да си тръгна и да оставя нещата нерешени. Ала тя ме заряза, влезе в банята, пусна душа сякаш не съществувах. Станах и тръгнах към вратата. Та тя ме изгони. Директно ми посочи вратата! Когато обаче сложих ръка на дръжката, инстинктивно се обърнах и я видях на вратата на банята. Стоеше и ме гледаше как си отивам. Беше толкова объркана и несигурна, колкото и аз. Без да се замислям, прекосих стаята, сложих длани около лицето ù и я притеглих към себе си. Когато устните ни се докоснаха, тя изстена, но не от самото удоволствие, а като човек, който се предава окончателно. След секунди пръстите ù бяха в косата ми. Целувах я по-настоятелно, по-силно. Устните ù бяха мои, божественият им вкус бе мой, звуците, изтръгнати от гърлото, ù бяха мои. – Нека спрем с кавгите, поне за една нощ – казах и я целунах три пъти. По една целувка от двете страни на устата и една по-дълга в средата. – Дай ми една нощ, дай ми себе си за една нощ поне. Без колебание, без задръжки. Моля те, Клоуи, не съм те виждал от две седмици... Имам нужда от... тази вечер. Тя ме погледна замислено, очевидно се бореше със себе си, секундите минаваха болезнено бавно. И после, съвсем тихичко, се вдигна на пръсти, притегли ме към себе си, сякаш искаше да влезе, да се скрие в мен. Устните ми бяха сурови, груби, тя притискаше тяло в мен. Сякаш светът изчезна, остана само тя. Блъснахме се в стена, в плота, във вратата на банята. Цялата стая бе запарена от течащата вряла вода. Всичко изглеждаше нереално. Можех да я помириша, да я почувствам, да усетя вкуса ù, но не беше достатъчно. Целувките ни ставаха по-диви, бяхме
