В мига, в който Бенет отвори вратата, застинах. Стояхме лице в лице с Мина. – Мога ли да знам какво правите тук толкова време? – попита тя. Гледаше ту него, ту мен. Само си представих какво може да е чула и ми се прииска земята под мен да се отвори. Погледнах го с крайчето на окото, но той гледаше мен, сякаш очакваше аз да ù отговоря. – Нищо, просто се наложи да поговорим. Това е – опитах се да замажа положението, но гласът ми трепереше и ме издаде. – О, това, което чух, със сигурност не беше... разговор – каза тя и се засмя. – Не ставай смешна, Мина. Трябваше да обсъдим положението в работата – каза той и се опита да я заобиколи. – В банята? – Да, в банята. Какво странно има. Пратихте ме да я търся. Е, намерих я тук. Тя застана пред него и запречи пътя му. – За глупачка ли ме вземаш? За никого не е тайна, че когато вие двамата обсъждате нещо, вие си крещите, а не скимтите. И сега какво? Гаджета ли сте? – Не! – извикахме в един глас, спогледахме се за секунда и после извърнах очи от него. – Значи само се чукате – констатира Мина и вече нито аз, нито той можехме да отговорим. Напрежението бе толкова непоносимо, че започнах да обмислям дали да се метна от третия етаж и да ми олекне. – Колко време продължава това? – Мина... – започна той и за първи път ми стана адски кофти за неловкото положение, в което се бяхме нахендрили. Никога не го бях виждала такъв. Сякаш изобщо не бе допускал мисълта, че може да има и други последствия извън собствения ни ад. – От колко време, Бенет? Клоуи? – попита пак, без за спира да върти глава ту към него, ту към мен. – Аз... ние... просто... – Просто какво?И какво да кажа? Как можех да обясня, като самата аз не знаех. – Ние... – Ние направихме грешка. Беше грешка – каза Бенет и някак разчупи напрежението. Това обаче не облекчи нещата. Погледнах го шокирана. Защо изобщо ми пукаше какво казва? Да, беше грешка, но когато го чух от неговата уста... заболя. Не можах да откъсна очи от него. Не разбирах и защо бях толкова изненадана, но Мина реши да изнася реч и се наложи да я погледна в очите. – Грешка или не, това трябва да спре! Ами ако не бях аз? Ако Сюзън бе дошла да ви търси? Бенет, ти си ù шеф, по дяволите! Забрави ли? – Тя спря, въздъхна драматично и продължи: – Вижте, големи хора сте, не знам какво става тук, но каквото и да правите, не си позволявайте това да стигне до ушите на Елиът. Знам, че ще е много разочарован, а не искам това да се случи. – Нямам проблем – казах, като старателно отбягнах погледа му . – Възнамерявам да се поуча от грешката си. Извинете ме. Минах край тях и тръгнах към стълбите. Гняв и болка. Това изпитвах. Като огромна оловна топка в стомаха ми. Винаги имах безупречно поведение на работа и бях лоялна, имах
