Имах опит във воденето на преговори, печелех всяка сделка, можех винаги да договоря удобните за мен параметри. Но какво стана накрая? Ето ме – като на маса за покер, с куп чипове пред мен, и залагах всичко заради нея. – Радваш ли се, че се прибираш у дома? Нямаше те почти три седмици. Тя сви рамене, дръпна боксерките ми надолу и обхвана пениса ми. Тази фамилиарност болеше някак сладко, странно. – Тук прекарах чудесно – отвърна. Бавно разкопчавах блузата. Заигравах с всяко копче, целувах всеки сантиметър от оголващата се плът. – Колко остава до полета? – Тринайсет часа – каза, без да поглежда часовника. Отговори бързо. Кожата ù потръпна, когато плъзнах пръсти под бельото ù. Явно не бързаше да напусне тази стая. Погалих бедрата ù, играех с езика ù, притисках пениса си в крака ù. Тялото ù се изопна, вдигна ханш нагоре, краката ù се увиха около кръста ми, разпери ръцете на гърдите ми. Когато проникнах в нея, бях твърдо решен да я докарам безброй пъти до оргазъм... докато слънцето изгрее. За мен съществуваше само копринената ù кожа, топлият ù дъх, нежно гъделичкащ шията ми. Бях изгубен в нея, в потребността си да я усещам всяка секунда. Исках да ù кажа:Това е всичко, което имаме, най-прекрасното нещо, което някога съм изпитвал. И за теб ли е така? Ала думите не идваха. Само инстинкт и желание, с това разполагах. С аромата и сладкия ù вкус върху езика ми, със спомена за смеха ù, все още кънтящ в ушите ми. Исках да го чувам отново и отново. Исках да бъда всичко за нея. Исках да съм любовник, спаринг-партньор, приятел. В това легло можех да бъда всичко. – Не знам как да го направя – каза изведнъж. Прозвуча странно. Беше на ръба, едва удържаше оргазма си, стискаше ме толкова силно, помислих, че ще ми останат синини. Но разбрах какво иска да каже. Беше болезнено да си така изпълнен, щастлив, потопен в този водовъртеж, а да нямаш представа какво ще се случи после. Копнежът по нея бе като свиреп глад и в същото време бях някак спокоен и задоволен. Умът не го побираше. Но вместо да ù кажа как се чувствам и какво мисля, я целунах по врата и сложих длан на бедрото ù. – И аз не знам, но не искам да го изгубя. – Толкова е хубаво! – прошепна. Простенах, не можех да кажа и дума. Целунах я, притиснах я в матрака. Екстазът ми не свършваше. Тялото ù се повдигаше да посрещне моето, хапеше ме нежно и настървено с мократа си и ненаситна уста. - - Събудих се, когато усетих как възглавницата изчезва изпод главата ми. Клоуи я бе измъкнала и бълнуваше нещо за хотдог и спанак. Прокарах ръка по разкошния ù задник и погледнах часовника. Беше малко след пет сутринта, но знаех, че вече трябва да ставаме, за да успеем за полета в осем. Колкото и да не ми се искаше да напускаме малкото ни убежище на греха, не бях свършил никаква работа. Изпълваше ме чувството за вина. През последните десет години кариерата бе единственото значимо нещо в живота ми. Чувствах се удобно в сегашното положение, животът ми бе по-разнообразен благодарение на Клоуи. Трябваше обаче да се върна у дома, да надяна шефската мутра и да направя пълна проверка на всичко и всички. Слабата светлина около хоризонта започна да се процежда през прозорците и обагри тялото ù в сиво-сини нюанси. Беше се свила настрани, с лице към мен; тъмната ù коса бе разпиляна по възглавницата. Разбирах колебанието ù. Това, което изживяхме в Сан Диего, бе повече от приказка. Липсваха онези елементи, които правеха връзката ни трудна: нейната работа в компанията, моите задължения към семейния бизнес, нейното обучение, резкият начин, по който изразявахме мненията си. Щеше ми се да разграничим нещата между нас и да се хвърля с главата надолу. Ала нейният подход бе доста по-предпазлив, а може би и по-правилен. Не бяхме вдигнали одеялата от пода, преди да заспим, и сега се наслаждавах на голото ù тяло. Със сигурност можех да свикна да виждам това тяло в леглото си всяка сутрин, да се будя до нея. За беда, предстоеше ни тежко утро. Потупах я по рамото, целунах я по врата и понеже не реагира, я ощипах по дупето. Тя ме плесна силно по ръката, дори не бях сигурен, че е будна. – Задник. – Хайде, трябва да сме на летището след по-малко от час. Тя се обърна по гръб и сънено ме погледна. По лицето имаше следи от възглавницата. Не направи опит да прикрие тялото си както първата сутрин, но не беше и въодушевена. „Добре" – измънка, седна, пи вода, целуна ме по рамото и стана. Не откъсвах очи от голото ù тяло, докато вървеше към банята, но тя не се обърна нито веднъж. Не че исках бърз секс за добро утро, щеше ми се да се гушнем, да си поговорим – един до друг, един в друг.
