Осемдесет и три дупки в отдушника, двадесет и шест винта и четири крушки. Това успях да преброя на тавана над леглото си. Обърнах се на една страна, но мускулите ми, особено определена група около междукрачието, саркастично напомняха защо не мога да спя. Искам да гледаш. И утре, когато усещаш лека болка между краката си, искам да знаеш кой е направил това с теб.
Не е било шега. Без изобщо да мисля, посегнах към гърдите си, хванах зърното си и го погалих. Затворих очи и ръката вече не беше моята, а неговата – такава, каквото я помнех. Дългите пръсти с грация и вещина галеха и обхващаха гърдите ми, палците му играеха със зърната ми. По дяволите! Изритах с яд една възглавница от леглото, тя полетя и падна на земята. Много добре знаех накъде отиват нещата – към задънената улица, там, където стигаха вече три нощи поред. Всяка вечер едно и също и накрая никакво успокоение. На това трябва да се сложи край! Заудрях възглавницата с юмрук, уж да я наместя, обърнах се по корем и стиснах очи, твърдо решена да спя. И кого заблуждавах? Все едно тази тактика щеше да проработи! Колкото бе проработила предната нощ, че и по-предишната! Помнех много ясно онзи ден преди година и половина, когато Елиът ме извика в офиса си да „поговорим". Бях започнала да работя за компанията му като младши асистент. По онова време бях още в колежа. След като мама почина, Елиът ме взе под крилото си. Не, не беше като баща, а по-скоро като добър наставник, и най-вече – добър човек. Канеше ме на вечеря у тях и се грижеше за емоционалното ми здраве. Винаги ми бе напомнял, че вратата към дома му и към него самия е отворена за мен. Но онази сутрин, когато ме извика да говорим, бе много сериозен и някак делови, и аз, естествено, се побърках от страх. Когато влязох в офиса му, той ми обясни, че най-малкият му син се връща от Франция, където шест години работил като изпълнителен директор на отдел „Маркетинг" в „Лореал". Та въпросният син, Бенет, най-сетне се завръщал у дома и щял да заеме поста на главен оперативен директор на компанията. Елиът знаеше, че се ослушвам за възможности за стаж, за да натрупам нужния опит; настоя да завърша стажа си и да подготвя дипломната си работа в „Райън Медиа". Увери ме, че Бенет Райън щял да бъде повече от щастлив да ме приеме в отдела си. После ми даде документацията, която трябваше да обиколи компанията през следващата седмица и с която се оповестяваше завръщането на Бенет Райън. Не е за вярване! Само това ми минаваше през ума, докато разглеждах информацията за Бенет. Изпълнителен директор на отдел „Маркетинг" в „Лореал", Париж. Най-младият мъж в класацията „Най-добрите четиридесет под 40", няколко негови статии бяха публикувани в Уолстрийт Джърнъл. Завършил с отличие университета в Ню Йорк, няколко титли по бизнес и управление, продължил да учи в Париж, където специализирал корпоративни и международни финанси, завършил с отличие. И всичко това до трийсетгодишна възраст. Господи! Как го каза Елиът... прекалено мотивиран. И прекалено меко казано, бих добавила. Хенри бе споменал, че брат му е малко по-темпераментен и не прилича на него по нрав, не
