След като бавно се приземихме от небесата, останахме да лежим със слети едно в друго тела и говорихме. За деня, за срещата с Гилоти, за неговата вечеря, за срещата ми с колеги. Говорихме за счупеното бюро, за това, че са ми останали малко бикини и не бива да ги къса повече. Говорихме за всичко друго, само не и за опустошеното ми сърце. А то нямаше сили нито да се съпротивлява, нито да продължи напред. Прокарах пръсти по гърдите му и той застина. После ги хвана и ги приближи до устните си. – Толкова е хубаво да се говори с теб! Засмях се и махнах кичура от челото му. – Та ние говорим всеки ден. Викаме, блъскаме врати и се цупим. Той прокара пръсти по корема ми. – Знаеш какво искам да кажа. Знаех. Много добре разбирах какво искаше да каже. И ми се щеше това да продължи. Да стане моята малка... безкрайност. – Искам да те питам нещо – рекох. Той ме погледна въпросително, усмихна се, но изглеждаше притеснен. – Какво искаш да знаеш? – Честно ли? Добре, ще карам направо. Да започнем от дребните неща. Разкажи ми за Бенет, когото не познавам. Онзи Бенет, с многото жени. – Да започнем от дребните неща, от най-малките истини! – отвърна той и избухна в смях. После се изкашля и започна: – Няколко в училище, няколко в колежа, няколко, след като завърших колежа и една доста дълга връзка във Франция. – По-подробно – казах и заиграх с един кичур над челото му . Не исках да се чувства неловко, не исках да остане с впечатлението, че го притискам. Но за моя изненада, той отговори веднага и без колебание. – Казваше се Силви, беше адвокат в малка фирма в Париж. Бяхме заедно три години и се разделихме няколко месеца преди да се върна. – Затова ли се върна? – Не – отвърна и се усмихна. – Разби ли сърцето ти? Избухна в смях. – Не, Клоуи! Защо му задавах тези въпроси? Какво исках да чуя – да или не. Знаех, че може да разбие сърцето на всяка жена. В онзи миг бях повече от сигурна, че ще разбие и моето. Той се наведе, целуна ме нежно, после засмука долната ми устна и прошепна: – Не, просто в един момент всичко тръгна надолу, не вървеше. В моя любовен живот нямаше драматизъм, докато срещнах теб. – Радвам се. Нещо като „вятър на промяната" – засмях се. Той целуваше шията ми, усещах усмивката му, нежния му смях. – И то какъв вятър!
Плъзна дългите си пръсти по бедрата, по корема и между краката ми. – Твой ред е. – За какво? За оргазъм ли? О, да, моля. С огромно удоволствие. Той направи няколко мързеливи кръгчета около клитора ми и много бавно вкара пръст в мен. Познаваше тялото ми по-добре от самата мен. Кога ли стана това? – Не. Твой ред е да ми разкажеш. – Няма шанс да мисля за каквото и да е, когато правиш това с мен. Глупав ход! С една извинителна целувка той извади пръста си и отново зачерта лениви кръгчета по корема ми. Нацупих се, но той настоя. – Господи, колко много мъже, не знам откъде да започна! – Клоуи! – Добре де, двама в училище и един в колежа. – Правила си секс само с трима мъже? – Ей, Айнщайн! С четири! – казах и се отдръпнах да го погледна. Лицето му грейна, усмихна се доволно. – И аз съм най добрият, нали? Бия всички със значителна преднина. Не отговорих. Усмивката му посърна. – Греша, нали? – Не, не грешиш. Беше толкова лесно да съм честна с него. И начинът, по който реагира. Сякаш се топях отвътре, усещах странна мека топлина. Наведох се и го целунах по брадичката, опитвах се да прикрия какво изпитвам, но не знам доколко успях. – Добре е да го знам. Целунах рамото му, обичах да вдишвам аромата му – на чисто, на мъжествено, караше ме да се чувствам щастлива. Зарових пръсти в косата му и притеглих лицето му, за да го целувам. Той обаче не реагираше, седеше неподвижен, не отговаряше на целувките ми. Какво, по дяволите, става? Понечи да каже нещо, пое дълбоко въздух, замълча. С върховно усилие отделих устни от неговите и попитах: – Какво има? – Разбирам, че ме мислиш за мъжка курва, за мръсник, който чука наляво и надясно. Но това няма никакво значение за мен, мисли каквото искаш. – Какво има значение за теб? – Искам ти да ми кажеш, да го чуя от теб. Погледнах го озадачена, не разбирах какво иска да му кажа. Започнах да връщам лентата минути назад, а очите му позеленяваха от... Гняв? О! Сетих се. – О, да! – О, да...какво, госпожице Милс? Гореща вълна се разля по тялото ми. Гласът му беше различен. Остър, рязък, заповеднически. И адски секси. – Да, ти си най-добрият. Биеш всички със значителна преднина. – Това вече е друго. – Засега. Той се претърколи отгоре ми, хвана здраво китките ми и ги задържа над главата. – Не ме дразни, моля те – каза.
