Почти цялата събота мина в тичане край езерото. Исках да се отдалеча от всичко, което можеше да ми напомни за нея, исках да избистря мислите си. Въпреки това един час в колата до къщата на родителите ми даде предостатъчно време, за да цикля върху следните теми: госпожица Милс и... колко я мразя, и колко я желая, и как може тоя задник да ù праща цветя. Облегнах се и се опитах да се заслушам в ритмичния звук на мотора на колата с надежда да ме успокои. Но не. Ето какви бяха фактите: тя бе нещо, което принадлежеше само на мен. Но не по някакъв романтичен начин, не. Беше такова чувство за притежание, което може да се опише по следния начин: „удари я по главата, хвани я за косата, завлечи я... до най-близкото удобно място и я чукай до припадък". Сякаш беше играчка, моята играчка, и не давах на другите деца на пясъчника да ми я пипат. Болестно състояние, знам. Ако някога ù признаех подобно нещо, щеше да ми отреже топките и да ме накара да ги изям. Сега вече въпросът не беше какво ми става, а как да действам. Очевидно Джоуел беше крайно заинтригуван. И как няма да е? Завалията, разполагаше само с информация от втора ръка – моите близки, които я обожаваха по незнайни причини и не се бяха поколебали да му покажат нейна снимка. Ако знаех само толкова, и аз щях да рипам от екстаз да се запозная с нея. Ала нямаше начин да проведе разговор с нея и след това да продължи да я намира за очарователна. Освен ако не искаше само да я чука. Воланът се огъна под натиска на свитите ми до побеляване ръце. Реших, че ако не искам да се размажа някъде с колата, не трябва да си представям този сценарий. Нямаше да се съгласи да се види с нея в дома на родителите ми, ако искаше само секс, нали? Или? Може би наистина искаше да я опознае. Тук е мястото да спомена с огромно нежелание, че самият аз бях твърде заинтригуван, преди да я видя на живо. Разбира се, това не продължи дълго, защото тя се оказа една от най-агресивните жени, които бях срещал. За голяма моя беда, по нелепо стечение на обстоятелствата, се оказа, че сексът с нея бе най-страхотното изживяване в живота ми. Мамка му и гадняр такъв! Дано не се стигне дотам, защото не знаех къде може да се скрие труп във и из околностите на града. - - Няма да забравя мига, в който я видях. Родителите ми бяха дошли за Коледа, нали бях в чужбина. Единият от подаръците беше дигитална фоторамка. Докато с майка ми разглеждахме диапозитива, попаднахме на снимка на родителите ми с красиво момиче с кестенява коса. – Кое е това момиче? – попитах и тя ми каза, че се казва Клоуи Милс, че работи като асистентка на баща ми и е... не знам как го каза, но нещо като едно от чудесата на света. На снимката изглеждаше на около двайсет, съвсем естествена, без никакви напъни да изглежда красива. И наистина бе пленителна. През годините в Париж, майка ми изпращаше снимки и тя се появяваше тук-там: снимки от фирмени събития, коледни партита, партита в дома на родителите ми. Името ù бе споменавано доста често, когато ми даваха информация как се развиват нещата във фирмата. И не само тогава. Когато решението за завръщането ми у дома бе взето, баща ми обясни, че учи в Нортуестърн, че обучението ù предвижда една година стаж и за нея щяло да е много добре, ако я взема да работи при мен. Всички я обичаха. Всички ù имаха доверие, баща ми и брат ми ù се доверяваха безрезервно, когато ставаше дума за работа... и по принцип за всичко, а това означаваше много за мен. Съгласих се, без да се замислям. Бях леко притеснен, че е толкова красива и че това може да повлияе на отношението ми към нея като шеф, но после безгрижно си помислих, че светът е пълен с красиви жени и няма да е проблем да разделя професионалните от физическите ù качества. Какъв наивник съм бил! И сега вече можех да видя съвсем ясно всички грешки, които бях допуснал през последните няколко месеца. От първия ден, от първата минута, всичко водеше до положението, в което се оказах девет месеца по-късно. И за капак на всичко, напоследък отбягвах да общувам с когото и да е, исках да си седя сам и да мисля за нея. Не, не го исках, но това беше истината. Само като се сетя за последния път, когато опитах да изляза с жена. Ад! Беше няколко дни преди „инцидента" с прозореца. Трябваше да ходя на някакво благотворително събитие. Когато влязох в офиса, я видях. Отвратително секси рокля. Нова, не я бях виждал преди. И около секунда, след като я видях, вече исках да я просна на бюрото и да я чукам, докато един от двамата изгуби съзнание. Вечерта излязох с едно русо завоевание. Всъщност не можех да мисля за нищо друго освен за нея. Знаех, че няма да издържа дълго и че скоро ще се прекърша. Но не знаех, че ще е чак толкова скоро.
