Не виждах нищо първите две минути. Опитах се отново да стана ,но паднах. Просто не можех да издържа да се подпирам с ръцете си на земята,камо ли да се изправя на крака.
Обърнах се и се отпуснах по гръб на мръсната земя. Това ми позволи да видя какво имаше над мен.
Голяма перфектно гладка каменна плоча, държаща се на две колони,които бяха близо до мен. Сигурно в другия край имаше още две,иначе нямаше да е толкова стабилно. Примижих с очи,за да видя по добре тънките букви на тавана : "Добре дошли! Дано престоят Ви да бъде приятен!"
Последната дума бе издълбана криво и почти неразбираемо. Явно някой бе написал това,просто на шега. Не е бил онзи,който е сложил плочата.
Сложих ръка на главата си и си поех дълбоко дъх. Димът се беше разотишъл и успях да си поема глъдка чист въздух. Изправих се бавно,все още нестабилна,с тееперещи крака.
Беше ужасно горещо.
Моментално съблякох дебелия кожух и останах по онзи потник и полата. Обувките също ги събух,защото не бе много удобно да вървя по неравностите с тях.
Подпрях се на външната лява колона и изтупах полата си. Но когато отново вдигнах погледа си видях нещо ,което не очаквах.
Спомних си ,че това всъщност е северния лъч на пентаграма,но не очаквах да го видя по такъв начин.
Две видимо дебели,неравни скални стени,тръгващи от върха на лъча,на който се намирах аз, постепенно се отдалечаваха на по голямо разстояние една от друга.
Като равнобедрен триъгълник,чиято основа обаче не знаех къде се намира.
Бавно заслизах надолу по стръмните стълби ,докато не се озовах на доста студена каменна повърхност,където реших да си обуя обувките.
Наистина цялото това нещо Ад изглеждаше ужасяващо. Обожавах хорър филмите,но ме побиха тръпки от мястото,където се намирах.
Бях посредата на една улица с разместени каменни плочки,неравни,по които правех бавни и малки крачки.
Имаше една улична лампа,която ту светеше, ту угасваше. Светлината трепкаше и покрай стъклото на лампата се открояваха тънки пайжини.
Къщите бяха изкривени и направени от различни по форма тухли. Някои бяха смесени от камък и дърво,а други имаха изляти стени от цимент.
Всичко беше ужасно страховито и пусто...С бавни стъпки стигнаг до лампата и застанах под нея. Събрах смелост да погледна нагоре и да видя небето...
Беше черно. Не можех да различа нищо освен няколко стърчащи надолу скали по повърхността, които всеки момент можеха да се срутят. Преглътнах и направих още няколко стъпки покрай канала,от където очаквах да излезе някоя мишка.
Но вместо това изпълзя една змия и бавно започна да се изкачва по левия ми ботуш.
أنت تقرأ
Пламъкът в сенките
خيال (فانتازيا)Продължение на "Първата и последната в сенките". " -Добре дошли! Моля заповядайте оттук,ако сте новодошли,а ако не сте моля от тази страна тук...да точно тук госпожо. И си изчакайте реда! Ама какво по дяволите... -Охо,дъщерята на Първия,от кога не с...
