Пламъкът в сенките

3.

-Моля пътниците за Централната гара да се приготвят за слизане.
Чу се пак онзи женски глас по радиоточката,който ме събуди...
Събуди!?
Заспала съм! Огледах се наоколо,но не видях Ксандър. За щастие аз поне бях цяла.
Боже,първата ми мисъл след като се събудих бе толкова негативна...
Просто му нямах доверие.
След малко някой секна тишината:
-Открих Питър,това е нашата спирка. Трябва да слезем сега,не е хубаво да оставаме във влака.
-А защ...добре.
-Правилно. Без въпроси,няма смисъл.
Той взе раницата си и я сложи на дясното си рамо. Тръгна пред мен и ми направи знак да го последвам. Гърбът му бе широк и мускулест,като този на Ейдън,само дето кожата на Ейдън бе по бяла.
И по същия начин както по гърба на Ейдън по гърба на Ксандър също имаше следи, белези,които се показваха съвсем леко от потника.
-Какви са тези белези?
Не се усетих кога бях задала въпроса, безмислено упражнение. Но той направи нещо,което не очаквах.
Продължи да върви към вратата на вагона, която беше в другия край,и когато спря се обърна към мен и ми отговори.
-И Ейдън има такива белези ,нали?
Кимнах.
-Това са белези от изпитанията,които трябва да понесеш,за да влезеш в СОРС. Е,той има повече,защото са му правили експерименти,както и май го пребили хората на Първия,нали? Томас винаги е бил задн.. О,съжалявам. Забравих,че ти в баща...
-Не ми е баща. Той е просто Първият. Той е отговорен за целия този хаос в страната ни,ако все още може да се нарече страна.
-И затова ли се отричаш от човека,който те е научил на всичко,което знаеш сега. Поне за това трябва да си му признателна,не мислиш ли?
-Не. Научил ме е само да лоши неща.
-Последна спирка. Моля всички пътници да слязат от влака!
В момента ,в който вратите се отвориха и слязохме на земята,попаднахме в едно доста пренаселено място,където всички хора се бутаха,за да минат. Някои дори падаха.
Ксандър вдиша дълбоко от дима на огромния град и се заслуша за момент в шума.
След известно време каза:
-Е,добре дошла в градът на Сатана,Лайни. О ,ето го и Питър!
Едно малко момче се затича към нас и щом стигна Ксандър,заговори запъхтяно:
-Едно...момиче...ми каза...да...
-Какво момиче? -казахме това едновременно с Александър.
Питър посочи назад една далечна фигура, стояща на място,без да трепне. И в далечината успях да я позная.
Нова.
Както се казва...смърта ѝ отива,въпреки че още на Земята си беше мътва отвътре.
Клекнах до Питър и го хванах са двете рамена, разтресесйки го леко.
-Какво ти каза?
Но той не каза нищо. Все още можеше да си поеме въздух. Погледнах в посоката,където бях видяла Нова,но на нейно място стоеше друга жена. Беше с униформа и нямаше нищо общо с Нова. Чувах я как говореше нещо на слезлите от влака:
-Добре дошли! Моля заповядайте оттук,ако сте новодошли,а ако не сте моля от тази страна тук...да точно тук госпожо. И си изчакайте реда!
Ама какво по дяволите...
-Охо,дъщерята на Първия,от кога не сме се виждали?
Обърнах се назад и видях момиче с прилична височина, кафеви очи с огнено червен блясък и бледочерна дълга разрошена коса
-От скоро,мисля.
Беше променена,но я познах. Очите и погледът никога не се променят.
-Е,как е да си мъртва?
-Добре. Поне Ейдън си е свършил работата, като гледам.
Тя ме огледа и спря погледа си върху ръката ми ,на която все още стоеше сребърният пръстен.
-Познаваш ли тази жена,Лайни?
Ксандър държеше с едната си ръка лазера, а с другата придърпа Питър по близо до себе си.
-Да. Това е една от проектите на Първия. И то успешен.
-Аз съм материална сянка. Просто казано - имам тяло. И име,приятно ми е,Нова.
Тя протегна ръката си към Ксандър,но той все още стоеше и я гледаше подозрително.
-И сигурно отивате в дома на Филип,нали?- обърна се Нова отново към мен.
-Явно в твоята компания всички го наричат по име.
Той прибра лазера,но остана на място.
-Наричаме го по име,защото не се страхуваме от него,нали Коралайн?
-За мен е безразличен.
Усмихнах се на момичето,което преди време бях готова да заточа на най ужасяващото място на света. А сега... чувствах я като приятелка.
Може би бях дружелюбна,защото тя ни даде пръстените. Явно е искала да помогне.
И може би защото засега тук познавах само нея и тя ми се струваше най нормална от всичките побъркани души на това място.
-Хайде,да вървим.
Някой ме дръпна за ръката,предполагам че беше Питър,и ме поведе напред в тълпата.