Пламъкът в сенките

6.

Стъпвах внимателно,за да не се спъна и приближавайки се до масата все повече и повече картината на бъдешата случка се моделираше сама в съзнанието ми.
Просто си представях как изглеждам,как масово хората от стаята,където се намирахме,не знаеха коя съм.
Имам подозрения,че бабата на Кристиан,не запомних по коя линия, но сигурно по майчина,ме е познала или се досеща,че крия нещо. Но в момента ми беше толкова забавно,че ще се позабавлявам малко с малоумника,който се прави на ударен с мокър парцал ,че не ме познава.
-Заповядайте!- троснах чинията на масата пред лицето му.
-Ама тя..
Той започна демостративно да се смее, доста изкуствено и превзето бих казала. Погледна към Вирджиния и посочи към мен, още правейки се ,че се смее.
И за кратък момент от секундата лицето му отново стана като камък и ме погледна толкова бясно и зверски,че и моята искрена усмивка посърна.
-Момиче,не ти знам името...
-Валерия.
-Да,не ми и пука,момиче. Погледни чинията на баща ми.
Разколебливите ми опити да завъртя главата си в посока на Филип явно го раздразнеха още повече.
-Какво ти казах,по дяволите?! Да не си глуха?!
-Остави.
Обърнах се към момчето,което бе поставило едната си ръка върху рамото ми.
Ксандър ми направи знак да върна чинията в кухнята и нещо ми подсказваше,че трябва да се отдалеча възможно най бързо от масата.
Така и направих,но накрая посмях са погледна към чинията на Филип,точно когато минавах зад стола му.

Тя беше... празна? Чисто бяла,като всички други,но изкрящо чиста,без следи от храна. Чашата му беше също почти празна,но по нея имаше следи от червено вино.
Тези хора не се ли хранят?!
Огледах и другите чинии ,докъдето успях да стигна,плъзгайки погледа си по масата, и само на около трима видях,че имат сервирана храна.
Другите чинии пред останалите гости бяха празни,все едно бяха поставени пред тях като някакъв странен вид окраса.

Проследих с поглед Ксандър,който извеждаше през една странична врата Кристиан от стаята. И двамата изглеждаха спокойни или само си предаваха такъв вид. Кристиан потрепна леко,все едно че по гръбнака му бяха пуснали ток.
Не знам защо ,но погледът ми попадна върху обувките му.
Или по скоро ми направи впечатление липсата на такива. Беше по някакви бели чорапи,сега повече биеха на сиви парцали, омотани около краката му. Имаше доста големи ходила,сигурно моите можеха да се поберат в неговите обувки два пъти. Ако носеше обувки де.