Пламъкът в сенките

2.

Ксандър извади една тетрадка от раницата си заедно с нормален черен химикал.
Чак сега обърнах внимание на косата му,че вече нямаше гел и падаше свободно от двете страни на главата му.
-Готина прическа.
Той нарисува един кръг,допирайки го до върховете на петолъчка,след което повдигна леко главата си и ми отговори:
-Като се прибера смятам да мина през фризьора. Бързо ми расте косата,а скоро не съм ходил да ме подстригват.
И продължи да чертае нещо в тетрадката си,а след като приключи ,обърна листа и започна да показва и обяснява с химикала:
-Този кръг се нарича Външна граница. Той свързва крайните точки на лъчите. Спиралата,която виждаш тук - той посочи северния лъч,от където започваше. - е линията на влаковете. Тя минава точно три пъти...
-През всеки лъч.
-Да. Първата обиколка местата,където спира, се наричат гари. От северния лъч , когато започва втората обиколка,започват да се наричат спирки,а вече,когато е третата обиколка и минава през пресечните точки се нарича тунел,защото и на петте места има по един дълъг тунел,където влака спира и разтоварва пътниците. Най често миньори.
-Мъртви миньори?
-Да,мисля че така е по правилно да се назоват.
-Ами ти?
-Какво аз?
Той вдигна поглед от тетрадката си и ме погледна в очите. Неговите бяха зелени, изкрящо и чисто зелени,имаше тъмни и гъсти мигли.
-Ти какъв си? Мъртъв или жив?
Той се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
-Не спомена третия вариант,Лайни...
-Влакът тръгва след 5 минути. Моля всички заемете местата си и не ставайте,докато влакът не развие нужната скорост.
-Разстоянието до Гара 4 е малко,така че тъкмо ,когато ускори,ще трябва да намали. Няма смисъл да се разхождаме из влака. Но за Гара 5 ще пътуваме пак много,така че мога да ти покажа и другите купета,ако не ти се стои на едно място.
-Ами...добре. А какво стана с онова момче?
-Питър ли? Не знам. От доста време спрях да се чудя къде е,така ли иначе се връща.
Той обърна главата си към прозореца,в момента в който влакът тръгна.

Сега разбах какво имаше впревид с това,че не е като нас.
Той няма способности. Той не е свръхестествен. Но не е умрял или пък жив. Нещо посредата.
Но мисля ,че малкото момче има сили. Някак си така го усещам.
Очаквах Ксандър да се чувства некомфортно в мое присъствие или в чието и да е присъствие на човек със способности, но не.
Дишаше нормално,държеше се и реагираше като нормален човек. И това беше единственият без способности човек, който не се страхуваше от такива като нас.
Той просто бе различен. Беше ми странно да наблюдавам нормален човек,макар и в Ада,тъй като от около две години избягвах обикновените. Така мислех,че ще е по добре и за мен,и за тях.
Въпреки че в момента стоя срещу един от онези уплашени хора,с тревожните погледи,които се появяват,когато видят някой като нас.
И отново казвам - Ксандър не бе такъв.