Пламъкът в сенките

15.

Честно казано...бе ме шубе.
Нямах и много време,тъй като по-голямата част от нощта бе изтекла. Затова просто приех поканата на Хитика да се разходя още малко с нея.
Благодарение на нея разбрах много интересни неща за спиралата и петолъчката,за които не се бях замисляла откакто съм тук. Само в центъра,където се намираме ние,имало това изкуствено редуване на нощ и ден. Навсякъде другате си било истински ад. Хитика,разбира се,не го е виждала със собствените си очи,ами е слушала от сянката,с която ме и запозна по-късно. След като Корнес успял да се измъкне и да посети останалите места от Ада,Филип разбрал,че теглещата ги сила към пещерата не била достатъчно силна и стеснил затвора им.
-Луцко естествено не одобри това,че се отдалечих толкова от него,и си понесох наказанието. -бе казал със закачлив тон Корнес.
Всеки тук наричаше Филип или с човешкото име,което някога в миналото си е присвоил, или с думата Сатана ,или с Дявола. Но той просто най-спокойно го наричаше с първото му име - Луцифер.
Носителят на светлината.
Въпреки че не всичко,написано в библията, се оказа вярно, това ,че е паднал ангел, се оказа истина. Всъщност виждах Филип като ангел. Той и сега бе добре изглеждаш и смея да кажа завладяващ, какво остава като е бил част от Рая.
Уви сега е Дяволът.

Имах чувството,че водата във ваната ми е изстинала още от преди половин час,но въпреки това оставах да лежа в нея и да съзерцавам проклетото малко шишенце с кръвта на Крис,което поставих на ръба на ваната.
-Често ли се спречквате с Кристиан?- бях решила да попитам Корнес.
-Не! Аз с този превзет пуяк не обичам да общувам. Да ти кажа честно...- Корнес бе снижил гласа си така че само аз да мога да го чувам и ме бе дръпнал по-далеч от заблеяната пантера. - В началото всички искаха да се докопаме до това момче. В неговото тяло е ключът към нашата дневна свобода.
-Дневна свобода?
-Да...той не е точно като нас,но може да се преобразява в сянка дори денем. Естествено това му коства доста неща като например онази нужда да изпитва ужасяващ глад,но... си струва цената.
Дано тази кръв съблазни и Аркън,както съблазнява и Корнес. Иначе множеството ми опити да го порежа на днескашната тренировка с ножовете ще се окажат безполезни. По едно време мисля,че дори заподозря,че има нещо...дано поне да не се меси в плановете ми.

Все някога трябваше да изляза от ваната. И реших, че сега е моментът.
Облякох една стилна не много прилепнала сива рокля с остро деколте,позволявайки ми да пъхна малката бутилка между гърдите ми. По-добре да не я оставям в стаята си...
И така,с елегантната вечерна рокля,тръгнах надолу по стъпалата към голямата трапезария,в която не бях стъпвала от може би ...седмица? Две? Нямах си и на представа. Дори не знаех от колко време съм тук долу.