Пламъкът в сенките

14.

Имах и бяла сила,да. Силата на онази странна светлина,която не знаех от къде на къде тялото ми е решило да приеме. Кое божество би искало да съм толкова могъща?
Успявах да я контролирам. Гледах в момента Крис и виждах как блясъкът се разпръскваше около цялото му тяло.
-Много добре. -повтаряше все.
Имах чувството,че той е научил тази фразичка и я повтаряше на всяка наша тренировка поне по стотина пъти.
Не бяхме повдигали темата за общия ни полубрат откакто намекнах,че знам ,че се вижда с него.
Не усещах за нужно да говорим за Мейсън.
Но усещах за нужно да обсъдим въпроса с майка му и неродствената му връзка с Филип.
Усещах за нужно и да говорим за Хейли.
Но целия този копнеж отиде по дяволите, когато той каза:
-Приятелите ти горе са добре. Поне така ме осведоми Мейсън.
Бяхме спрели за малка почивка,през която аз разтривах навехнатия си глезен,а той пиеше жадно от малката бутилка.
Ала щом Крис изрече това, повече не изпитвах болка в глезена си,а мислите ми за Силвия и Хейли се изпариха.
-Къде са? -попитах първо.
-Някъде на север. Не смеят да пристъпват по наизток или наюг.
-И децата ли са добре?
Той кимна потвърдително и изпи последната глътка вода.
-Питали често за теб. Надявали се скоро да се върнеш,но уви това няма как да стане...
-Фили е била с тъмна дарба,нали? Контролирала е мрака и сенките...
Знаех,че стъпвах по тънък лед,заговаряйки за сестра му.
Но той реагира доста спокойно на въпроса ми:
-Не. -изрече той с мъка. -Фелисити не контрокираше мрака и сенките,тя беше тъмнината. Тя бе онова нещо,което правеше нощта зловеща...
-Каза,че тя се е превърнала в чудовище..
-Не,тя се роди и през целия си живот си остана чудовище. Безпощаден звяр,далеч по-свиреп от моя сексапилен лик,който приемам,когато огладнея.
-Истинско дете на баща си...
-Филип толкова се гордееше с изчадието си. Понякога прекрачваше граници,които не бива да се нарушават,само за да ѝ угоди.
-И един ден е изчезнала? Просто така?
Крис смачква за секунда шишето в ръката си и хвърли пресованата пластмаса някъде далеч в залата. Направи знак да се изправя, след което зае нападателна позиция.
-Никоя сянка не изчезва просто така. Сигурно е преценила,че трябва да сее хаос и някъде другате.
И след като отговори на въпроса ми Крис замахна и ме нападна.

Трябваше да открия останките от Хейли. Щом тя е била една от първите трябва да знае нещо ,което да ми помогне с разкодирането на мислите на една починала отдавна вещица.
Трябваше да говоря с някого за всичко това, трябваше да разбера къде Филип държеше душата ѝ.