Пламъкът в сенките

5.

Вторият етаж беше пуст. Нямаше слуги, които да търчат наляво надясно и да се опитват да ме заговарят.
Явно всички вече бяха на приема.
Слязах на първия етаж и застанах пред големия прозорец ,гледащ към градината, облягайки се на перваза. Леко наклоних главата си наляво и в полезрението си видях врата,която преди не бях забелязала.
Отделих се бавно от перваза и отидох до нея.
Не знам защо не я отворих веднага,просто я зяпах в очакване някой да ме е видял на прозореца,да дойде и да ми спести това усилие,като я бутне навътре към мен.

Е,или не ме беше видяла ,или просто искаше да ме остави сама да отида при нея.
Преглътнах тежко и си поех дълбоко дъх, когато отворих вратата и направих крачка навън.

Пътя пред вратата беше с камъни,големи плочи,които се виеха около лехите в далечината. Бяха гладки,хубаво изшкурени и изваяни,подредени като мозайка. А от страни имаше късо подстригана зелена трева.
Това място беше като кътче от Рая сред този Ад. Буквално! Ако не мислех само за това,че съм в Долната земя можеше и да повярвам,че съм в някакво хубаво имение,някъде насред нищото,в пустощта.
Но имението все щеше да си бъде хубаво, дори и да се намираше в пустинята.

Но това,че се намираше в Ада правеше обстановката по напрегната и ме караше да се притеснявам повече.
Но като се замисля крилото на Враната бе земно,така де - явно се бе постарала нищо от нейната част да напомня на Ада. И това е едно хубаво и позитивно нещо от целия този хаус. Може би единственото,което си струва да видиш от това място.

Направих няколко крачки напред и зад единия храст се показа един не много голям фонтан,чиято вода излизаше от долната му част около една фигура посредата. Основата на фонтана бе от черен мрамор,по който красиво бяха лепнати тънки слойове златни фигурки. А от устата на статуята също излизаше някакво количество вода,но не толкова голямо като на шестте извора около нея.
Тя представляваше някакъв странен лебед с извита шия,от чиято човка се и спускаше надолу водата,правейки малка полуокръжност,тъй като шията беше леко килната нагоре към небето.
Направих още няколко крачки и видях,че до фонтана имаше малка пейка,на която бе седнала някаква жена.

Бе облечена в средно разкроена рокля, черна при това,едно паднало рамо,върху което се забелязваха къдрави кичури коса. А като ги проследих до корените видях няколко златни фиби ,коити явно подпомагаха къдриците да не стърчат на посоки. Фибите бяха малки,но забележими. Имаше и тънка верижка,отново златна.
На голия си гръб бе метнала тънък шал, който бе леко намачкан поради факта,че жената се беше облегнала на гърба на пейката.
Явно е стояла тук доста дълго време.