И успяло?
Не успях да прочета шейсетата глава докрая,останаха ми около три реда,в които сигурно пише много повече ,от колкото бях прочела досега. Толкова бързо отгръщах страниците,очаквайки нещо велико на следващата. А точно сега вярвам,че едва след тази глава ще се развие всичко.
Стигнах до частта,когато царският съветник извиква момичето, което мисля , че се казва Фелисити - като заглавието, при владетеля на това царство и я обвинява за вещерство. Разбират за нея,когато без да иска подпалва градината на царя,докато придружава господарката на нейната сутрешна разходка. Те щели просто да я затворят,ако не се опитала да манипулира царя,за да я пуснат. Трябвало е да си трае...
Присъдата ѝ е на следващия ден - да изгори на клада. И не успях да прочета какво става, след като запалват пламъците около завързаната на кол Фелисити,защото чух стъпки, приближаващи се доста бързо до мен.
-Какво правиш тук? Обяд е,няма ли да ядеш?
-Не съм гладна.
Бутнах малката книжка по задника си,за да не може Вирджиния да я види. Дано да не е видяла и странното движение на ръката ми, опитвайки се да скрия книгата.
-Нямаше те и на закуска...
-През последните месеци се научих да се храня с малко.
-Затова и си толкова хърбава. Трябва да се храниш,скъпа...
Тя седна до мен и вдигна лявата си ръка, посягайки към рамото ми.
-Не съм гладна!
-Добре,но поне ела...
-Е нали каза,че е задължителна само вечерта?
-Да,но и без това няма какво да правиш тук сама.
-О повярвай ми,има. И си бях добре преди да дойдеш.
-Слушай сега,госпожичке!
Tя стана от пейката, хвана ме за лакътя и ме издърпа,за да стана. Започна да ме тегли към големия главен каменен път,а аз се опитвах да се отскубна,но без резултат.
Последен поглед назад преди да свием зад храстите видях малката книжка,лежаща на земята под пейката в тревата.
-Ама ти какво правиш!?
-Мисля!
-Остави ме по дяволите!
Паднах на каменните плочи,но дори това не я спря и продължи да ме дърпа към замъка.
Буквално се влачех зад нея,опитвайки се да се изправя на крака,но колкото пъти успявах се препъвах и падах отново.
-Какво си мислиш че правиш!?
-Ще правиш каквото ти кажа аз!
-Напротив! Не си ми майка,че да ми заповядваш!
-О напротив,съм!
-И къде беше тези шестнадесет години?! А?! На топло!?Тя посегна да отвори вратата,но някой от другата страна я изпревари.
Мъжка фигура в черен суичър и тъмносив анцуг. Не беше бос този път,но естествено белите чорапи вече доближаваха цвета на анцуга.
-Чувате се из цялата южна част на замъка! Всички прозорци са отворени,мамка му!
-Съжалявам,Кристиан,но това момиче...
-Вземи я пусни. Не знам как баща ми позволи детето ти да остане,но ако ще е тук поне да не създава излишно напрежение. Не може човек да си почине от тази нахалница!
-Да,добре.
-Значи се разбрахме?
Буквално Виржиния подви опашка. Не мислех,че някой може да я командва или пък да я уплаши толкова много,че да я принуди да го послуша.
-Хубаво. Сега я пусни.
Тя наистина ме пусна!? И естествено не успях да застана нормално на краката си и паднах напред в тези на Кристиан.
-Тя не е яла...
-Аз ще се погрижа за това.
Вдигнах главата си и погледнах към Вирджиния,която изпуфтя и бутна демостративно Крис като мина покрай него.
-Ти още ли си долу? Ставай,иначе няма да ти помогна.
-Не ти искам помощта.
Е,едвам се изправих,бях леко натъртена,но се подпрях на стената успешно.
-Хайде.
Той тръгна на някъде и май искаше да го последвам,въпреки че не бях много сигурна дали това ще е в моя полза.
-Не искаш ли да ти отговоря?
Какво по..?!
-Е,със сигурност имаш въпроси. Както и аз. Мисля,че ще е добре да си помогнем взаимно,не мислиш ли?
-Да...ъм добре...
Отблъснах се от стената ,направих няколко крачки към него и след като го настигнах той отново тръгна нанякъде.
YOU ARE READING
Пламъкът в сенките
FantasyПродължение на "Първата и последната в сенките". " -Добре дошли! Моля заповядайте оттук,ако сте новодошли,а ако не сте моля от тази страна тук...да точно тук госпожо. И си изчакайте реда! Ама какво по дяволите... -Охо,дъщерята на Първия,от кога не с...