Пламъкът в сенките

7.

Не можех да заспя.
Ксандър дойде по едно време да ми даде дрехи за следващия ден,както и някаква пижама,с която да спя. Казах му набързо какво искам да се промени в стаята ми, той записа нешата в тефтера си и ми пожела лека нощ.
Лежах си на леглото и гледах тавана, слушахайки предполагаемите писъците на измъчените странстващи души отвън ,които се чуваха глухо през затворения прозорец. Но все пак се чуваха.
Дори и с възглавницата не успях да ги заглуша.
Затова просто станах от леглото и излязох от стаята,като преди това облякох дрехите, които ми бе дал Ксандър.
Пижамата беше супер мека и удобна,но щеше да е много странно да сe разхождам по нея.

Не знаех къде да отида,главно защото не познавах добре замъка. Затова се отправих към мястото,където се бе появило стълбището,по което бе слязъл и Кристиан.
Но там нямаше никакво стълбище. Сигурно се появява с някаква специална команда или магия. Или на определен период от време...
Прокарах пръсти по стената,за да видя дали случайно няма някой скрит таен ключ, но не напипах нищо подобно.
Погледнах надолу към пода и видях,че стоя върху релефна плочка,на която бе изобразен пентаграм със спирала, обираляща покрай него. Но края на споралата не се опираше в центъра на пентаграма. Наведох се и я побутнах леко с пръст,след което плочката се свлече с ужасно голяма бързина надолу. Буквално се сгромолясах в някакъв странен подземен тунел,който очаквах да е прашен и тъмен,но всъщност имаше до края му разположени по стените няколко свещи.
Беше значително чисто.

От края на тунела се чуваха някакви странни пъхтения и викове,които хем ме караха да отида,хем ми подсказваха да се връщам. Но тъй като не знаех как да се кача горе просто продължих да вървя направо.
Леко поддадох главата си извън тунела, когато стигнах края му,колкото да надзърна какво се случваше.
Голяма зала,пълна с фитнес уреди,а посредата имаше някакво странно бяло очертание и...
-Кристиан,осъзнай се!
-Да,направо!
Погледът ми бе привлечен от блъскащия по една от боксовите круши Кристиан,не носеше ръкавици. Не го ли болеше?? Или това бе целта?
-Спри.
-Защо!? Ето затова не стоя тук,защото щом се прибера и баща ми ми...
-Шт! Има някой!
-Да,да,добре. Айде изчезвай!
Не видях другия човек,с когото Кристиан говореше,само гърба му,бях сигурна че е момче. Гласът му също ми беше много познат,но не мога да се сетя чий е.
-Какво правиш тук!?
Крис вече стоеше пред мен и ме уплаши толкова много,че подскочих назад и ,суркайки се, паднах по задник на студения каменен под на тунела.
-Какво по дяволите...ти не спиш ли!?
Той се наведе да ми подаде ръка, помагайки ми да стана.
Бях леко объркана и не знаех какво да отговоря,а той просто изпуфтя и отиде до един от уредите. Седна на лежанката и отпи малко от шишето на земята до нея.
Плахо пристъпих в залата,след което просто реших да се държа нормално и се доближих с няколко крачки до него.
-А ти не спиш ли?
-Не.
Видимо подразнен стана от лежанката и дръгна към някакви лостове. В тази зала имаше страшно много неща...
-Не спиш,не се храниш... какво правиш тогава??
Застанах пред него ,точно когато успя да направи четири набирания на един доста висок лост,който дори и да подскоча не бих могла да стигна. Той просто се пусна и прокара ръка през косата си,премятайки назад кичурите,които бяха паднали пред очите му.
Облегна се с две ръце на двата пръта,които държаха лоста и каза:
-Чукам,убивам и понякога пия.
А след около две секунди добави с доста мазна и изкуствена усмивка:
-Не правите ли само това вие,хората?
Той ме нарече..човек?
-И весело ли ти е?- отвърнах на въпроса му с въпрос.
Отново му пресрещнах пътя и той бе принуден да спре.
-Да,уникално много. Докато не се сетя ,че имам баща. А сега - той посочи с едната си ръка някаква врата в дъното на стаята - време е да си ходиш. Хайде! Припкай при майка си да спиш. И затвори прозореца, защото...
-Защото е много студено и ще измръзна?
-Мила,тук никога не е студено.
-Да,но като чуеш онези писъци не те ли побиват тръпки ? Студени при това и...
-Намери някой друг да му надуваш главата в един през нощта да си чешиш езика...
-Мили,тук няма нито ден,нито нощ.
-Разкарай се,Вийст!
Той ме избута от пътя си и буквално бях принудена да си тръгна.