Пламъкът в сенките

17.

-Какво пишеше в писмото?
-Не те интересува. -сопнах се на Хейлирин. Наистина не я засягаше...Не я засягаше нищо от онова писмо,което изгорих веднага след като го прочетох,както Ейдън бе написал да направя.
Дори и да не беше го споменал като предпазна мярка пак щях да го изгоря, макар и заради друга причина...
-Щом казваш...просто се опитах да бъда мила.
-Не ти се отдава. Щом не си ми казала още какво стана сутринта нямаш право да...
-Светът се обърка. Ето какво стана.
И двете се обърнахме една към друга и тя ме подкани да седна на дивана,след като видимо трудно се отдели от гледката навън и студените стъкла.
Отдавна бях изгубила апетит,въпреки че изядох една от филийките насила,колкото да не ми стърже корема. Другата стоеше непокътната на подноса до яйцата. Хейлирин им хвърли един бегъл поглед, облиза долната си устна и сякаш при спомена за вкуса на храна се пренесе някъде в миналото,докато не се опомни и обърна отново глава към мен.
-Светът е в пълен безпорядък. Не трябва да съществуват толкова могъщи същества,с толкова много дарби. Още при появата на кръвни наследници на Силвия всичко започна да се променя и постепенно бъдещето явно се е оформило до това, което е сега. Само ако не бе раждала тези двамата....
-Нямало никога никой да се замисли дали някой може да съчетае повече от една магия?
-Магии могат да се съчетават до безкрай. Но вечна магия...такава,с каквато повечето ни некръвни сестри са се родили, включая и теб... Тези магии не трябва в никакъв случай да се докосват и да стават част от луди научни експерименти...
-Изследователският институт в Изтока е разрушен...И Белите са били изтребени.
Хейлирин сякаш не остана учудена от малката част,която ѝ споделих от онова ужасяващо писмо.
-Наша сестра започна всичко това и само наша сестра може да го предотврати...
-Какво искаш да кажеш? Какво трябва да направя?
-Да изпълниш задачата,наложена ти от Кристиан,без дори да се поколебаеш. После трябва и той самия да усети онова, което си сторила на мишената си...
-Ще нараня някого по негова заповед?
Хейлирин се усмихна злокобно.
-Сладурка. Ще трябва да убиеш някого.
Изтръпнах.
-По нови данни проект "Дух" е официално спрян,половината деца са мъртви и смятам, че равновесието много бързо ще се възстанови...
-Не се опитвай да попречиш на плана на Кристиан. Той знае какво трябва да се направи,всички знаят...дори Силвия ,която те отведе до тук.
-А ти от къде знаеш толкова много като едва миналата вечер излезе на свобода??
-Филип се грижеше никога да не оставам неосведомена относно важните въпроси на земята. Особено относно тези,които биха ме наскърбили и превърнали затвора ми в още по-голям ад.
-Защо трябва да убивам Крис? Кажи ми поне една основателна причина да..
-Крис може и да не го осъзнава ,но и той е допринесъл за разрушаването на живота в света на живите. Всеки допринесъл трябва да умре.
-Трябва да убия и чичо си...
-Желателно е. Въпреки че и друг може да го убие,а ти да фокусираш вниманието си върху по-наложителните мишени.
-И кой ще ми помогне? Никой друг не смее да се изправи срещу него освен мен, никой няма и силата да...
-Никой ли?
Хейлирин се изправи и отиде до входната врата,посочи резето,подканвайки ме да изляза в коридора и ...
-Не мислиш трезво.
-О,напротив. Единствено наши сестри могат да ти помогнат и...
-Тя ми е майка! Не,тя е жената,която ме е родила. Нищо повече!
-Но познава тази частица от теб както всяка друга познаваше мрака преди вас. А и именно нейната сянка ти е помагала толкова много пъти...
С крайчето на окото си погледнах опърлените части от писмото,разнесени по пода.