Пламъкът в сенките

18.

-Изглеждаш все едно утре те очаква заколение!
Стаята ми си беше същата. Молех се поне Хейлирин да липсва,но тя си беше там. Носеше се плавно и на място близо до прозореца, гледайки с крайчето на белите си очи към мен.
Не ѝ отговорих,отидох в спалнята си и с истински неприкрит гняв съблякох роклята, успявайки да я разкъсам с нокти на няколко места.
-Никога не съм харесвала пурпурното. Прекалено ми е кичозно. -изчурулика пискливо Хейлирин,преправяйки си гласа все едно че бе на малко момиченце.
-Просто...трябва да измисля друг вариант.
-За кое? -мъртвата особа се облегна на вратата на спалнята ми,която съжалих, че не бях затворила.
-За убийството на брат ми. Дадох клетва,че няма да го нараня. Нито него,нито нея.
Последва мълчание,от което се възползвах бързо да се загърна с одеалото и да легна в леглото си,правейки се на заспала.
Но изумителните ми актьорски умения не успяха да заблудят Хейлирин и тя нахлу в спалнята ми ,смеейки се.
-Искам да спя! -сопнах ѝ се аз,но усетих как духът ѝ се доближи до края на леглото.
-Клетвата,която си дала,ще важи докато съществото,на което си дала обещанието, е живо. Ето! Проблемът ти е решен!
-Ако се опитам да я убия,ще умра и аз. А нали трябва да умъртвя и Мейсън и...
-Че защо да се занимаваш ти с Вирджиния?
Толкова бързо се изправих върху леглото, че,отвивайки одеалото от тялото ми ,то падна върху земята. Замалко и аз самата щях да тупна долу,ако не се бях вкопчила в ръба на леглото.
-Хейли...това е наистина гениално! Просто трябва да настървя някого срещу нея! -не мога да се позная...
Никога не съм желала смъртта на никого, а сега се канех да убия собствения ми брат и съм готова да бъда причината за смъртта на биологичната ми майка...
-Ако насърчиш някого да ѝ посегне, пак ще си виновна ти за смъртта ѝ.
-Сигурна ли си...
-Ти ли си по-стара от мен или аз от теб?
-А коя от нас двете има повече здрав разум в себе си и не е бил затворен за десетилетия в бутилка?!
Белите очертания на очите на Хейлирин почти се слепнаха едно с друго, подказвайки сърдита физиономия,към която тя сигурно се стреми.
-Пф. Здравият разум никога не ни е помагал в живота.
-Затова всички сте мъртви. И онези врани преди мен са мъртви именно заради грешките,допуснати от вас преди векове!
-Не си позволявай да ми крещиш! Ти,-тръгна рязко към мен- разглезена, непорочна твар! - спря на сантиметри от ръката ми все още стискаща ръба на леглото и сякаш си пое дълбого въздух,за да има сили да повиши гласа си , и продължи. -Къде мислиш ,че ще стигнеш с това твое държание?! Ние не трябва да сме мили и добри. Ние трябва да сме страхът, който децата на земята изпитват. Ние сме кошмарите,които те сънуват. Ние сме препратки към всичко зло и нечестиво! А не твоят баща! Не онези твари,които той е създал!
Хейлирин ме стисна силно за китката,нещо, което мислих ,че е невъзможно дух да направи,и ме изтегли от матрака,оставяйки ме да увисна във въздуха над пода. След което ме пусна и се строполих шумно върху него.
-Същата като баща си. Грешка! Всяка до една преди теб,предречена да изпълни това,което трябва да бъде сторено, притежаваше хъса и мрака,с които да върнат равновесието в умиращия човешки свят! Но ти...
-Но аз притежавам и светлината. Нито само с мрак може да се възвърне равновесието, нито само със светлина. -Макар Бялата ми сила да беше насилствено внесена в тялото ми. Макар и като малка да бях повече мрак, отколкото каквото и да е било друго.
-Ето защо са си помислили,че ще оправиш света. Но...- чу се някакъв стон,подобно на въздишка,който излезе откъм тялото на Хейлирин - До този момент все още не си готова да жертваш всичко.
И май трябваше да я оставя да излезе от стаята,както се бе насочила към вратата,но вместо това се насилих да накарам езика ми да се раздвижи:
-Но ние сме всичко,нали?
Тя спря да се носи из пространството близо до касата на вратата,но не се обърна към мен. Това нейно решение го приех като безгласна покана да продължа.
-Щом смяташ ,че баща ми е грешка,а Вирджиния трябва да умре, просто няма да бъда там,когато двамата се сблъскат. Или когато Дявола реши,че се е изморил от играчката си...