Пламъкът в сенките

13.

Вече не разполагах с книга,с която да прекарвам времето си и която и да ми доставя такова удоволствие,каквото ми доставяше Фелисити.
Дори вече нямах желание да разбера за тази сестра на Кристиан,за която в нито една книга от библиотеката не се споменаваше нищо. Сякаш се бе изпарила. А с информацията за нея се бе изпарил и копнежът ми да науча повече за нея.

През изминалите три дни просто се разхождах из града,понякога сама,понякога с Ксандър,опитвайки се да прекарвам колкото се може по-малко време в мизерния задушаващ ме дворец.
Честно казано не ми бе проблемът двореца, а по-скоро майка ми и Филип.

Тренировката тази сутрин бе твърде напрягаща и изтощаваща,но някакси тишината ме успокояваше по време на почивките. Защото двамата с Крис почти не говорихме,умът му все витаеше някъде другате. А когато се опитах да го заговоря, той просто ме отряза и накара да повторя последното движение отново.

И сега стоях в градината,петнадесет минути преди камбаните на вечерния час да задрънчат.

Целия ден го обмислях.
Като на филм за тринадесет часа пред мен минаха хиляди кандри,стотиците моменти, които бях преживяла през последната година. Цялото бягство, преживяването да бъда зайче в онази зала за експерименти... Лагерът,който част от тийнейджърите бяха сформирали и от който се отделих,след което открих Мейсън...
Цялото пътешествие от източната част до западното крайбрежие на бившата световна сила.
И престоят ми в Долната земя също присъстваше...Но тези спомени бяха все още живи и можех да променя бъдещето, което със сигурност,специално за мен,не бе предопределено.

И накрая тази мисъл проникна в съзнанието ми. Ами ако бях попаднала тук именно заради тези същества и историята на Хейли Сейл? Ами ако цялото това нещо да съм тук няма никаква връзка с Враната? Да,сигурно Първият иска наистина да си я върне за отвратителните си цели,но дали Враната ще да бъде полезна и на мен...Защото досега нищо полезно освен историята за Анимите не ми бе казала.

Може би съм имала нужда от Вирджиния точно затова. За да ми каже скритото за мен,онова,което никога няма да намеря в нито една книга.
И сигурно затова Силвия ми бе дала онези символи ,когато ме навести в съня ми. За да дойда тук.

И без повече да го мисля, един час след като се облякох,изкъпах и приготвих психически, си харесах една пейка в парка и вече стоях на нея от около десет минути, очаквайки камбаните да зазвънят.
И да се срещна отново с Анимите.