Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.1.

-Моля те,пусни ме,аз няма вина,моля те!-Той хвана брадичката ми и ми удари шамар.
-Казах да млъкнеш!-Той ме удари отново и аз се строполих на земята.Исках да умра,не съм виновна аз.

Казвам се Хана.На 19 години съм,семейството ми работи като кримнасти,които наскоро разкриха тайна конспирация.
Хората,който бяха в среда на конспирацията решиха да отмъстят на семейството ми чрез мен. Родителите ми най-вероятно ме търсят.
Сега се намирам в някаква къща.
Този който ми удари шамар преди малко беше техния син.Измъчват ме заради отмъщение  и за забавление на синът им,той се казва се Сехун.Вратата рязко се отвори,аз се стреснах и свих на кълбо.

-Ставай!-Не можех да помръдна краката ме боляха.
-Казах ти нещо!-Той изкрещя.
-Б-боли ме...,немога.-Той изцъка с уста наведе се и ме взе на ръце.
Треперех. слезе в подземието на къщата.Там имаше въоражени хора и мъж, жена.Момчето ме пусна и аз паднах.

-Ставай!-Изкрещя мъжът.Не помръднах.Той се доближи до мен и опря пистолет в главата ми.Опитах се да се изправя едва-едва.

-Ако семейството ти не си беше вряло носът тъм където няма работа нямаше да бъдеш тук.

-Аз нямам вина.-повтарях аз.

-Замълчи.-Жената изкрещя срещу мен.

-Ще ви хванат и ще ви вкарат в затвора където ви е мястото.-

Мъжът видимо се ядоса и леко се усмихна като показа наяве пожълтелите си зъби.Насочи пистолета към крака ми и натихна спусъка.Изпищях и паднах на земята.

-Устата кучка,отведете я!-Мъжете дойдоха и ме завлачиха по тъмния колидох.

-А и още нещо ако искаш да отцелееш ще правиш това което ти казваме!-Нямах сили да кажа нещо.Притъмня ми.

На следващия ден
Намирах се в светла стая.Станах и отидох до близкия прозорец.Щях да го отваря и да избягам но имаше решетки.Започнах да викам.

-Помощ,помощ,помогнете!-Не забелязах как вратата се е отворила и през нея е влезнял Сехун.
Осетих дъхът му във врата си.Веднага се обърнах и срещнах погледа си с неговия.

-Пусни ме,моля те.

-Не разбираш ли,че това няма как да стане?-Той храна и стисна китка ми.

-Долни копелета ще си платите,ще гниете в затвора.

-Нима смяташ,че това че вашите разкриха нелегалното внасяне на наркотици,ще им помогне да ни заловят,мислех те за по-умна.

-Семейството ми ме търси и ще ме открие.-Не губех надежда дори след тази негова правота.

-Днес е последния ти ден от утре ще си мъртва по документи.

-А вие какво ще спечелите от това?
-Хмм ще работиш за нас,а ако откажеш.Семейството ти и любимия ти Джънкук ще пострадат.
-Не можеш да го направиш!

-Само с едно обаждане може да го убият.-Думите му останаха в ушите ми,дори след излизането му от стаята.Не може да е истина,Джънкук няма да страда заради мен,няма да го позваля.

Здравейте,това е новата ми история,дано ви хареса.Сега в началото нещата ще се развиват бързо и може да не ви е чак толкова интересно,но после ще е яко.Затова мили читатели(Знам,че ще са минимун двама-трима😐) четете (😕) и това е Съжалявам за грешките,💚💛💜.Бай