Не Се Отказвай (•BTS•)

•39•

Техьонг седеше пред огледалото и доизпипваше косата си. Беше станало време за срещата му с Йенми (колко ви мъча с тази среща). Напрежение се беше разляло из цялото му тяло. Имаше лошо предчувствие за тази среща. Всякаш нещо лошо щеше да се случи само ако излезеш от дома му.

Той пренебрегна това чуство и тръгна към вратата. Обу обувките и наметна дебелото яке след което излезе от дома си.
Тръгна надолу по улицата с усмивка на лице запътвайки се към уговореното място.

Щом вече беше в Парка спря и се огледа. Не видя момичето и реши да седне на една пейка и да я изчака.
Извади телефона си с намерението да убия малко време докато чака, но усети прелисъсвие близо до себе си. С периферното си зрение видя как момиче сяда до него на пейката. Обърна главата си и съзря Йенми облечена с карирана пола, дълги чорапи и едно пепеливо-розово палто. Усмихна се.

- Здравей! Много ли ме чака? - запита момичето.

- Не туко що дойдош. Здравей и на теб.

Техьонг се изправи и подаде ръката си към момичето. Тя я хвана и също се изправи. Йенми беше малко по ниска от Техьонг и на него това му се стори сладко.

- Е къде ще ходим? - попита момичето като се обърна и започна да ходи редом с Техьонг напред.

- Незнам. Мислех си за ресторант. Какво ще кажеш? - обърна главата си към нея и я запита.

- Става. Искаш ли да отидем в любимия ми ресторант?

- Добре. Хайде да вървим.
                     
              
                 
- Найстина ли това е любимия ти ресторант? На мен също. - попита Техьонг с невярващ тон в гласа си.

- Да! Преди много обичахме с брат ми да идваме

-Имаш брат? - попита Техьонг отново очудвайки се на момичето до него.

- Да той е с две години по голям от мен.

- Къде е сега брат ти? - продължи с въпросите той.

- Миналата година замина за Англия зо да учи медицина.- каза тя и последва Техьонг навърта в ресторант.

- Много искам да посетя Англия. - каза момчето и в гласа му се усети тъга.

- Защо не отидеш на почивка?

- Нямам възможност да отида до там.

- Някой ден ще отидем двамата. Обещавам.

***

От вече близо 2 часа Йенми и Техьонг не спираха да си говорят. Оказа се че имат много общи неща и това се хареса и от двамата.

Сега те вървяха към апартамента на Техьонг. Искаха да продължат с разговорите си на по спокойно място.
                                   
                              
                             
- Техьонг-а!

- Да? - провикна се момчето от банята.

- Спи ми се. - каза момичето и погледна към момчето което тъкмо влизаше в стаята си.

- Тогава да лягаме. Заповядай облече си една от мойте тениски. - той подаде тениската към момичето и започна да рови за да си извади една и за него.

- Благодаря. - тя съблече блузата си набързо и я замени с туко що дадената й.

- Седи ти много сладко. - вметна Техьонг докато оглеждаше момичето срещу него.

- Благодаря. А аз къде ще спя?

- На мойто легло. Аз ще спя на дивана.

- А не моля те. Няма да спиш на дивана. Това си е твойто легло. Ще спим заедно.

- Добре щом нямаш проблем. - каза той и легна от едната страна на леглото правейки място на момичето.

Легнаха и Техьонг бе с лице към момичето. Без да осъзнава я беше прегърнал през кръста.

И тогава осъзна нещо.

Че без да иска започна да изпитва чуства към това момиче.

□□□□□□□□□□□□□□□
Хей, здравейте.
Как мина денят ви?

Надявам се че няма да ме убиете!
хихи...

____________________________