Не Се Отказвай (•BTS•)

•16•

Събудих се и погледнах часовника. Беше 6:42 часа. Необичайно да се събудя толкова рано. Обърнах се към Taehyung който още спеше. Пробвах се да заспя отново, но изведнъж Taehyung започна да се върти неспокойно в леглото. Загледах се в него и се чудех какво толкова сънува. Изведнъж от нищото започна да вика.

- Не, не ме оставяй. Имам нужда от теб. Страх ме е да остана сам. Моля те не умирай. - сълзи започнаха да капят по зачервените му блузки. Започнах да го бутам и ръчкам, за да се събуди.
-Taehyung. TAEHYUNG, СЪБУДИ СЕ. - изведнъж той се изправи, дишаше тежко, лицето му беше почервеняло, а очите му блестяха, заради сълзите в тях. Огледа се стреснато. На мен ми стана гадно и отидох до него, като го прегърнах. Той сложи ръцете си на кръста ми като отвърна на прегръдката. Аз галех главата му, като шепсех успокоително в ухото му.

- Спокойно, всичко е наред. До теб съм. Това е само кошмар. - той се пооспокой. Явно е сънувал нещо много тъжно щом беше в такъв шок. - По добре ли си Taehyung. - попитах загрижено.
- Да! - каза той като се отделихме от прегръктата.
-А можели да те наричам по друг начин освен Taehyung? - попитах го като се изправих ат леглото и тръгнах към куфара ми за да си извадя дрехи.
-Тае, Те, Тете, ако искаш може и V да ми казваш.
-Благодаря! - казах като се усмихнах и влезнах в банията да се преоблека. Щом бях готова с Тае слезнахве на закуска. Там заварихме останалите ни приятели и седнахме при тях. Bae ме издърпа настрани с контекст, че отиваме да си измием ръцете.

- Каква стана с теб и Taehyung. - попита ме изведнъж тя.
- Еми нещо. Май вече сме приятели.
- И какво се случи, че да станете приятели?
- Ами нали си го спомняш онзи Kwang от старото ни училище.
- Онзи който се пробва да те изнасили два пъти.
- Шшт, по тихо. Да точно този. Оказало, че е тук.
-И какво? - попита тя.
- Еми вчера той дойде в стаята ми и се пробва пак да ме изнасили, но тогава Те дойде и го изгони.
- КАКВО. Този шипан педал... Ще му изтръгна органите, после ще ги зготвя и ще ги дам на някое куче... Не всъщност няма да го давам на кучетата. Горките животни ще вземе да умрат. ( user89673596 😂😂 и да ми ги пратиш по Еконт)
- Ох, Bae. Какво да си те правя.
- Добре, както и да е. И после какво стана.
- Ами след това седнахме И си разказваме за миналото си. Разбрах много неща за него. Разбрах колко е страдал. Bae искам да му помогна. Искам да усети истинска любов, каквато не е полочявял до сега. Аз... мисля, че... възможно е да имам малко чувства към него...
- Ти какво. Да имаш чувства към човека който те тормози. Заради който падна по стълбите, човека който те заключи в мазето и за малка въздухът ти да свърши и сега да си умряла.
- Bae разбрах неща за него, който ти незнаеш. Него го е страх да си довери на хората и това е просто една защитна стане. Той е бил лесно раним. Затова сега се държи така. Повярвай ми той не е такъв.
- Добре. Прави това за който си сигурна. И каквото и да се случи аз ще съм до теб.
- Благодаря ти. Сега хайде, че ще си помислят, че сме се удавили в мивката.
-Хайде.

Върнахме се при останалите. Седнахме като аз седнах срещу Тае. Незнам какво ни стана... поне на мен какво ми стана, но постояно гледах към него. Толкова е сладък докато се храни. Дори успях да го снимам.

Поогледах се и забелязах че Chul и Hoseok ги няма.

- Ъм, къде са Chul и Hoseok. - попитах аз всички на масата.
- Излезнаха. Hobi каза, че искал да говири с Chul за нещо. - каза ми Yoongi
-Оки.