Не Се Отказвай (•BTS•)

•15•

Прибрах се в стаята ми. Взех се душ и се облякох. Седнах на леглото като си взех телефона и преглеждах социалните мрежи. Изведнъж вратата на стаята се отвори и влезе някой. Аз си помислих, че това е Taehyung и не обърнах голяма внимание. Изведнъж осетих как някой ме гали по бедрото. Изправих се видях че това беше... Това беше... Беше Kwang. Ох, толкова се надявах това на плажа да не е бил той, но съм грешала. Той се приближаваше до мен, а аз отстъпвах назад. Опрях стената и той дойде още по близо до мен. Започна да ми шепти в ухото.

- Мислиш си че, като се премести в Сеул ще ми избягаш. - каза той а аз започнах да треперя. - Два пъти ми избяга, но трети път няма да ти се размина.
Той започна да целува врата ми, а аз крешях и го путах, но той беше по силен от мен. Свали ми блузата и започна да целува тялото ми. Аз започнах да плача, понеже ме беше страх и не искаш да ме изнасилва. 18 години бях пазила това така важно нещо за всяка момиче, а сега то щеше да си отиде. Чаках да дойде правилното момче и да му позволя той да е първия ми. Исках първият ми път да бъде незабравим. Исках първият ми път да е изпълнен с любов, но явно мечтите ми щяха да се разбият. Аз крещях и бутах Kwang, но той така или иначе явно нямаше намеренията да спре. Мислех си, че вече всичко е изгубено, докато вратата на стаята ми не се отвори... ДА СЛАВА НА БОГА. МОЯ СПАСИТЕЛ ДОЙДЕ. Това беше Taehyung.
Taehyung щом чу молитвите ми отправи към Kwang да спре, с бърза скорост издърпа момчето от мен, удари му умрук в литецо и го изгони от стаята, като заключи вратата. Обърна се към мен и щом ме видя, как седя в ъгъла, цялата в сълзи, с зачервени очи и без блуза, дойде до мен и ме прегърна. Аз се сгуших в него и заплаках по силно. Той галеше главата ми и ми шепнеше, че всичко е приключило. С пресипнал глас му благодарих като зарових главата си в гърдите му. Чувствах се в безопасност. Признавам си беше ми приятно да съм в прегръдките му, да вдишвам аромата му. Гласа му беше успокояващ. Имах чувство, че му пукаше за мен. Но веднага отрекох това като се сетих за всичко, което ми беше направил. Освободихме се от прегръдката и седнахме на леглото, като се подпряхме на дъската. Той отново ме гушна, аз положих глава на гърдите му, и тогава той започна да говори, докато галеше главата ми.

- Добре ли си? Онзи направили ти нещо?
- Нещо не ми направи. Ти дойде в точния момент.
- А тогава какви са тези смучки по врата ти. Ето,че не е нищо. Поне добре ли си?
- Да вече съм по-добре. Мерси!
- Ще ми кажеш ли кой беше онзи?
- Това е Kwang. Той е от старото ми училище. Там постоянно ме тормозеше. Както ти сега правиш... - щом казах последната част от изречението той наведе глава надолу, погледа му стана някак съжалителен. - ... Но той два пъти се пробва да ме изнасили. Това вече е третия. - щом изрекох това той ме погледна в очите. Всякаш му пукаше за мен.
- Аз... извинявай за това, че те тормозех толкова много време.
- Няма проблем свикнала съм. - той ме прегърна за малко - Е както и да е. Ще ходиш ли да вечеряш. Аз не съм гладна.
- И аз нямам апетит. - каза той.

Аз станах и си облякох някаква блуза. След това седнах пак на леглото като погледнах към Taehyung.

- Какво има? Защо ме гледаш така?
- Ами... тейкато няма какво на правил искаш ли да се поопознаем. Да си разкажем за миналото си.
- Ами добре. Дай ти си първа.

Разказах му всичко за мен. Че съм родена в Тегу, от богато семейство, че винаги родителите ми са правили всичко за мен и са ме обичали. Разказах му малко за старото ми училище. След това го подканих да ми разкаже за своето минало.

- Еми роден съм в Тегу. Родителите ми никога не са се интересували от мен. Никога не са ме обичали истински. Майка ми ми е казвали един единствен път "Обичам те" и то защото бях в болница, уж да се почувствам по-добре, но много добре знаех, че не го мисли. Родителите ми умряха в автомобилна катастрофа когато бях на 13. Не ми беше мъчно за тях. След това се преместих в Сеул при единствения човек на когото малко му пукаше за мен. Това беше баба ми. Пак не получавах много обич от нея, тейкато за нея беше по-важен братовчед ми. Тоест внука и от първия и син. Все пак тя ме обичаше повече от родителите ми. Е обичаше ме. Преди 1 година тя почина. Беше ми малко мъчно, тейкато тя ме гледаш 3 години. От както баба ми почина аз се справям с всичко сам. Много пъти хората са ме използвали и наранявали и затова вече трудно се доверявам. Преди бях много найвен. Някой да ми каже да скоча от 5 етаж аз ще го направя. Е научих се да се справям сам и да не се интересувам от хората. А всъщо любимото ми число е 10, любимите ми цветове са черно и бяло и обичам децата. - след като той приключи една сълза се спусна от окото ми. Той я избърса и ми каза. - На плачи за това. Не си струва. - в края на изречението гласа ве се пречупи, но не се разплака. Аз го прегърнах силно, той отвърна и заби главата си в рамото ми. - Не разказвам на много хора за миналото ми. И, ако съм им казал на тях никога не им е пукало. Ти си първата която е пуснала сълза за мен. Дори и майка ми не е пускала нито една сълза зе мен когато влезнах в болницата, когато се пробвах да се самоубия. На нея не й пукаше, че аз исках да сложа край на живота си заради нея. Сега си нямам никой. - той се разплака, а аз все още го прегръщах и също се разплаках.
- Вече имаш мен. - казах и го погалих по гърба. Той те изправи и ме погледна в очите. Аз също го погледнах като заключих погледите ни. Очите му са толкова тъмни и дълбоки. Личеше си колко беше изтрадал. Личеше си, че незнае какво е любов. Аз исках да му помогна. Исках да разбере какво е да бъдеш обичан. Исках да усети този обич която не е могъл да усети от неговите родители. Исках да му помогна и щях да направя всичко за да видя тези така красиви очи, пълни с любов. Осъзнах, че всъщност той е страшно красив. Възможно ли е... да изпитвам... малки... чувства към него.