Не Се Отказвай (•BTS•)

•46•

Чонгкук седеше на един стол до прозореца и наблюдаваше ситните капки дъжд който мокреха обилно земята. Джае се приближи до него и постави ръката си на рамото му при което той я погледна.

-Готова съм.

Чонгкук кимна с глава и се изправи. Взе малкия сак, в който седяха дрехите на чернокосото момиче и излезе от болничната стаята. Запъти се към изхода на болницата следван от Джае.

Хванаха си едно такси и потеглиха към дома на момичето.

Щом пристигнаха тя извади ключовете си и отключи. Навлезе бавно на вътре докато се оглеждаше. Не бе влизала в дома си от толкова дълго време, че бе забравила обстановката.

Чонгкук я наблюдаваше. Следеше всяко нейно движение. Любуваше се на нежните й женствени движения. На лъскавата й права, черна коса. На дългите крака и слабата талия. Изпиваше я с поглед, докато тя обикаляше като чужденка собствения си дом.

Телефона й звъна и тя го изкара от коженото си яке. Беше Техьонг. Какво ли искаше сега той? Тя затвори и го остави на масата.

- Защо не вдигна?

- Беше Техьонг.

- Разбирам.

Чонгкук се стараеше да се държи по най-милия начин, за да не я нарани. Искаше да й помогне и да попие болката й, защото знаеше, че щеше да страда много заради Техьонг.

Тя се качи нагоре по стълбите, а Чонгкук я следваше тихо. Запъти се към спалнята си. Бавно отвори вратата и навлезе вътре. Спомените веднага изникнаха в съзнанието й.

Спомни си, как с Техьонг лежаха на същото легло и той я обсипваше с нежни целувки. Как милваше всяка част от тялото й и я топлеше с обятията си.

Горчиви сълзи избиха в очите й щом си спомни, че той сега правеше същите неща с друга.

Искаше да забрави всичко. Да забрави Техьонг, чувствата си към него, всеки един прекрасен момента, който сега я караше да страда.

Искаше като страхливките да избяга от проблемите си и да живее живот без болка, без любов и без страдания. Колкото и да искаше такъв живот няма.

Тя седна на леглото и с насълзени очи погледна към Чонгкук. Изражението му веднага се промени. От спокойно се превърна в натъжено и притеснено.

- Накарай ме да забравя за него.

- Какво?

Чонгкук седна до нея и я погледна в очите.