Не Се Отказвай (•BTS•)

•44•

- Ало? Господин Чонгкук ли е?

- Да. А вие сте?

- Аз съм лекарят на Джае. Бихме ви помолили да дойдете, защото госпожицата изпадна в нервна криза и желае да ви види.

- Веднага идвам. Благодаря ви!

* * *

Чонгкук вървеше с бързо темпо по коридорите на болницата, запътил се към стаята на Джае. Притесняваше се.

Не бе я виждал от вчера, а можеше да се каже, че вече му липсва.

     
 
Той влезе в стаята. Видя момичето което седеше на леглото и дишаше тежко. Беше заобиколена от сестри, който не спираха да й говорят някакви неща, но видимо тя не ги слушаше. Бе забила поглед в земята.
Чонгкук до някаква степен се напрегна. Не бе виждал Джае в такова състояние до сега. Трепереща, гледащи с празен поглед белите плочки на болничкчтана стая и със зачервени очи.

- Д-Джае?

- Чонгкук!

Тя веднага вдигна главата си, щом чу познатия глас. Стана от леглото и се хвърли в обятията му.

- Добре ли си? Всичко наред ли е?

Той галеше главата й. Тя изхлипа и закима отрицателно с глава.

- Чонгкук, т-той, той си има друга.

Джае започна да се тресе в ръцете на приятеля си, и сълзите мокреха ризата му.

- Спокойно, всичко ще е наред. Тук съм.

Той я целуна нежно по главата и й помогна да седне на леглото.

- Какво стана?

Той я беше прегърнал, обявил ръце около кръста й, а нейната глава беше набита в гърдите му.

- Т-той дойде. Ц-целуна ме и к-каза чу съм му липсвала. След това някакво момиче Й-йенми май беше, влезе и ми каза, ч-че е приятелката му. Чонгкук тя ми каза, че съм най-добрата му приятелка.

Джае заплака по силно, а Чонгкук прехапа устни. Беше му гадно да гледа момичето, как се съсипва заради приятеля ву.

Техьонг не заслужаваше момиче като Джае.

Той беше странно момче. Преди беше затворен в себе си и се държеше лошо с всички, но след като се запозна с Джае, тя промени живота му.

Превърна се в добър човек, подкрепящ приятелите си, но беше много глупав. Не виждаше какво съвършенно нещо има в ръцете си.

Същинска богиня лазеше в краката му, а той ходеше след простосмъртните, ако може да се каже така.

- Спокойно, искам да се успокойш. Ето ти вода пийни.

Чонгкук й подаде чаша с вода която седеше на шкафчето до леглото.
Тя отпи и я върна обратно там.

- Легни си. Пробвай се да поспиш, ще се почувстваш по-добре.

- Благодаря ти.

Тя легна. Чонгкук я зави и целуна нежно главата й, след което излезе тихо от стаята.
По късно щеше да дойде и да я види пак.

🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀🥀

Ай, не съм доволна от тази глава

:')

Искам да ви попитам, дали бихте чели друга моя книга^^

Имам някаква идея и ви питам дали искате нова книга хд

.