Където Техьонг и Джае отначало се мразят, но пламъка между тях се разпалва.
Тя изпада в кома и Техьонг я заменя, мислейки си, че няма да оживее.
Но тя се събужда...
//Корица || JeonTaeJi25\\
Четете на свой риск. Началото е боза:)) моля без хейт, и...
Вратата на бялата стая се отвори и Чонгкук влезе бавно оглеждайки се. Видя Джае която седеше на леглото и гледаше през отворения прозорец.
-Хей, как си?
-Чонгкук!
Джае се усмихна искрено и помаха с ръка на Кук за да влезе. Той седна в края на леглото й и я гледаше в очите.
Тя си беше все същата. Плътни и малки устни, черни и дълбоки очи, красиво изписани вежди и малко носле. Тя беше красива.
Точно в тази красова Чонгкук се влюби още преди време. Криеше го за да не нарани най-добрия си приятел, но щом видя грешките който Техьонг правеше реши че ще се остави на чувствата си.
-Как се чувстваш?
-Вече съм по-добре.
Тази усмивка. Тази усмивка караше сърцето на Чонгкук да пропуска ритъм, тази усмивка която оправяше настроението му.
-Радвам се.
-Колко време бях в кома?
-Близо девет месеца.
Очите на Джае проблеснаха. Беше й тежко.
-Какво се случи през тези девет месеца?
-Не станаха много неща. Не се тревожи.
-Разкажи ми.
Точно в този момент телефона на Кук звъна. Той го изкара и щом видя кой го търси погледна към Джае.
-Техьонг ми звъни.
-Той знае ли че се събудих?
-Не.
Джае се усмихна, а тъга заля сърцето на момчето. Само ако знаеше за Йенми.
Чонгкук вдигна.
-Ало?
-Чонгкук къде си?
-В болницата съм.
-В болницата ли? Какво е станало?
-При Джае съм. Техьонг т-тя, тя се събуди.
-Какво, как така се е събудила? Найстина ли?
-Да!
-Идвам.
_________________ Хей
Как сте?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
