Не Се Отказвай (•BTS•)

•2•

Денят на полета дойде. През това време се сбогувах с моите приятели, които щяха да ми липсват много, но се надям там да си намеря други. Бях в стаята си за последно и преглеждах дали си бях взела всичко. Когато се уверих, седнах на леглото и започнах да си спомням всичките хубави моменти, които имах в тази стая в която съм отраснала. Майка ми ме изкара от хубавите и трогателни мисли:

-Мила, време е да тръгваме към летището.
-Идвам омма.

Излезнах от стаята си, като минах за последно през цялата къща за да се сбогувам с нея. Щом бях готова излезнах от нас и тръгнахме към летището заедно с родителите ми.
Сбогувахме се, те ми казаха, че винаги мога да се прибера при тях щом пойскам. Предопредиха ме, че ще ми помагат финансово докато имам нужда, и че винаги мога да разчитам на тях, ако имам проблем.
Качих се в самолета и излетях. През цялото време слушах музика и си мислех за новия ми живот. Мислех си как ще се запозная с нови хора, как ще си намеря нови приятели и кой знае мога да намеря и любовта да живота си.

***

След 4 часов полет пристигнах на летището в Сеул. Слезнах от самолета и се запътих да взема куфарите си. Щом излезнах отвън веднага видях Bae, която ме чакаше и щом ме видя огромна усмивка изгря на лицата и на двете ни. Тя се затича към мен и ме прегърна, все едно не сме се виждали от няколко години, но беше нормално, защото ние да не сме се виждали 2 месеца е всякаш 2 години. С нея се познаваме от 1 клас и всеки ден сме били заедно.

След като се отделихме от дългата прегръдка тръгнахме към новият ми дом. Хванахме си такси, аз казах адреса на човека и той ни закара до желаното място. Щом платихме и слезнахме от таксито пред нас имаше къща на два етажа с огромен и красив преден двор пълен с цветя. Вътре беше голями уютно. Всичко беше съчетано чудесно. Оставих си багажа в стаята и естествено отидохме да ядем. Нямаше нищо за ядене и Bae поръча две големи пици. През цялото време си говорихме и си разказваме какво се е случило през тези 2 месеца. Предложих на Bae да спи в нас и на другия ден да отидем заедно до училището за да си взема униформата и учебниците. Бяхме в началото на учебната година.

На сутринта

Аз се събудих първа и реших да отида до някой магазин за да купя храна за да направя закуска. Имахме време докато трябваше да тръгваме към училището. За мой късмет на близо до нас имаше магазин. Отидох и купих разни неща. Платих ги и тръгнах към нас.
Когато се прибрах заварих туко що събудилата се Bae. Беше с разрошена коса и една от мойте пижами.

-Добро утро. - казах й аз.
-Добро. - каза и ми се усмихна Bae .
-Какво искаш за закуска? - попитах я мило.
-Може би яйца. Ама от онези, който ти правиш. От кога не съм ги яла. - отговори тя радостно.
-Няма проблеми.

Bae отиде да се оправя, а аз направих яйца и за двете. Щом се наядохме се оправихме и тръгнахме към училището.
Щом пристигнахме тя ме разведе из сградата след това влезе в час, а аз отидох при директора.

-Добър ден! Аз съм Kim Jae.
-Ти явно си новото момиче. Заповядай, влез.

Аз влезнах и седнах на стола срещу бюрото на директора.

-Приятно ми е. Аз съм господин Whang Yon.
-И на мен ми е приятно.
-Това е програмата ти. Надявам се тази униформа да ти е по мярка, а за малко да забравя и учебниците. - засмя се господин Whang. - Заповядай.
-Много ви благодаря. А от кога да започна да посещавам училище?
-Ако можеш още утре.
-Страхотно, благодаря Ви. - казах като се поклоних и излезнах. - Довиждане.
-Довиждане.