"Той ме попита: - А сега какво?"
Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:"
- Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
Партито на Зейн беше семпло. Чуваше се тиха музика и повечето песни бяха техни. Нямаше много хора, само ние, семейството му и няколко негови приятели. Подаръкът му трябваше да се появи всеки момент и нямах търпение да видя усмивката му. Той дори нямаше представа какво му бяхме подготвили с малко помощ от майка му, разбира се.
Часът минаваше 21:30 и започнах да се притеснявам за сина си, който по това време вече спеше сладко. При целия този шум и разговорите, които водеха всички, нямаше как да го приспя, а той започваше да се криви. Радвах се, че хола беше празен и можех спокойно да се пренеса там.
Седнах на единия от диваните и сложих детето в скута си, полюшвайки краката си леко. Очичките му започнаха малко по малко да се затварят, а коремчето му се вдигаше равномерно, което значеше, че вече бе заспал.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Отдъхнах си и го преместих до мен, завивайки го с одеалото в другия край на дивана. Зайчето, което Дейвид му бе подарил за Коледа, се превърна в неразделима част от него. Ако зайчето липсваше, плачът го заместваше. Може би усещаше, че бе от татко му и се радвах за това.
- Може ли да се присъединя? - Ерик се показа на вратата с усмивка.
Кимнах положително, потупвайки мястото до себе си, а той се настани до мен, обвивайки раменете ми с ръката си. Нямах против. Дори напротив, отпуснах се на него, кръстосвайки краката си и се загледах в сина си. Изгледаше толкова невинен малък ангел. Какъв ли щеше да бъде, когато порастне? Не желаех да е груб с момичетата, исках да бъде джентълмен и да намери момиче, което да го обича и цени така, както ние двамата с баща му...бяхме.
- Искаш ли да прибираш? - попита тихо той.
- Не, не, рано е. - въздъхнах тежко. - Просто ми е криво, защото не мога да обърна внимание на Зейн, а не ми се иска да оставям Ник. - добавих жално.
