TEXTING WITH MY EX 2 (+18)

Chapter 10 // Are U pregnant?

Дните минаваха бързо, а времето сякаш се нижеше като стрела и не ни оставаше избор, освен да се опитаме да му се насладим.

- Хайде, Каси, помъчи се малко. - измънка недоволно сестра ми, мъчейки се да накара дъщеря си да проходи.

- Няма да я накараш така. - засмях се.

- Прави го само когато си пожелае. Онази вечер, когато баща и си дойде, тя буквално дотича до него, а сега.. - прекъснах я.

- Просто е инатлива, също като теб. - потупах я по рамото, но смразяващия и поглед ме накара рязко да се отдръпна. - Добре де, опитвах се да помогна. - измънках и се изправих. - Май е време да се прибираме. - погледнах часовника на ръката си и установих, че минава 12:00 часа, а ако до 15 мин не си бяхме вкъщи, мама щеше да ни убие.

- Вземи Касиди, аз идвам след малко. - въздъхна и си облече якето, а аз взех малката си племенничка и напуснах кафенето, насочвайки се към колата. - Ето така, скъпа. - сложих я в столчето и, закопчавайки я и седнах на мястото си, очаквайки по-голямата си сестра.

5 минути по-късно тя се появи с унила физиономия без да каже нищо и потегли.

- Аманда, всичко наред ли е? - попитах предпазливо.

- Кевин отново няма да се прибира. - поклати глава.

- Защо? Какво прави толкова? - настоях да разбера.

- Имат съвещание и не знае до кога ще се проточи. - погледна ме за секунда.

- Утре ще поговоря с Ерик. - усмихнах се леко, а тя кимна и избърса лицето си.

- Бях забравила колко е трудно да носиш дете в себе си. - измънка и се засмя тихо. 

- На мен ли го казваш. - отвърнах съвсем тихо и погледнах през прозореца.

- Ще ми разкажеш ли за твоята бременност? - полюбопитства.

- Повярвай ми, нищо интересно, не ти трябва да знаеш. - опитах се да усмихна, но някак не ми се получи.

- Хайде де, интересно ми е през какво си минала. - настоя, но аз поклатих отрицателно глава.

Никак не ми се искаше да разбират какво преживях, за да стигна до тук. То си оставаше някъде там в миналото.

- Кара, побързай. - извика сестра ми, слизайки от автомобила.

Изпъшках и я последвах до къщата, сваляйки якето си и заедно се насочихме към трапезарията, където мама днес бе решила да ни сготви хубав обяд.