- Какво.. - преглътна тежко, а тялото и трепереше от същия страх, който я накара да се срещне със студената стена.
- Няма да допусна грешката, която направих с Кара. - отвърнах с ярост в гласа си. - Ема, омъжи се за мен. - повторих и пристъпих към нея, но тя вдигна ръка, спирайки ме.
- Не, Дейвид! Остави ме! - изплака с треперещ глас, дишайки зачестено.
- Какво става? - Ана влезе притеснено, блъскайки вратата и ни огледа и двамата. - Дейвид, мисля че те предупредих! - извика и ме бутна назад, отивайки до изплашената ми приятелка. - Всичко е наред, Ем, не плачи, бебето ти ще го отнесе. - усмихна се мило, бършейки с длани сълзите и.
- Кой още знае, че Ема е бременна, освен мен? - повиших драстично тон.
- Виж какво, задник. - закани се тъмнокосата, насочвайки се към мен. - Ти си нестабилно глупаво с психични отклонения момченце, което още не знае какво иска, и повярвай ми ако още веднъж видя Ема разплакана от теб, много жестоко ще го отнесеш. - заплаши ме с равен и спокоен тон. - Докато не се успокоиш и не разбереш какво да правиш, приятелката ти остава при мен и ти няма да я доближаваш. - добави с фалшива усмивка и хвана ръката на русокосата, извеждайки я от стаята ми.
Блъснах всичко от шкафа на пода, изкарвайки цялата си ярост и гняв върху него. Не можех да повярвам, че след като си върнах Кара в живота, той се срина за миг.
Как така Ема беше бременна, след като се пазихме, а и до колкото знаех, тя пиеше противозачатъчни.
- По дяволите! - извиках отново и напуснах банята, връщайки се в малката стая и си взех портфейла, ключовете за колата и телефона.
Тръгнах към вратата, смятайки да се разходя малко, но в хола ги видях и двете. Ана ме гледаше убийствено, а Ема хлипаше тихо и не смееше да ме погледне. Клекнах пред нея, хващайки ръцете и, като ги дарих и двете с по една целувка.
- Моля те, бъди си вкъщи, когато се прибера. - стиснах очи и я целунах по челото, изправяйки се и директно напуснах апартамента и сградата, качвайки се в черния Range Rover.
Имах намерение да поговоря с някого за случилото се, но не знаех с кого и просто шофирах в незнайна посока. Не след дълго паркирах пред едно заведение и набрах номера на Аманда. Може би тя беше един от малкото, на които можех да споделя.
- Дейвид, какво има? - попита загрижено.
- Може ли да дойдеш в Rose's? Искам да поговоря с някого, а ти си идеална за това. - помолих я.
KAMU SEDANG MEMBACA
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romansa"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
