20 декември. 5 дни преди Коледа. Всичко беше готово, украсата сложена, лампичките светеха. Навсякъде имаше весело настроение.
Аз и Ник се наслъждавахме на падащият сняг през големия прозоре в стаята ми. Гледката беше красива. Като изтинска живописна картина.
- Може ли? - нечия глава се подаде от вратата.
- Адам, ела. - усмихнах се, правейки му място до нас. - Как се справяш с лудата си приятелка? - засмях се.
- Не ми говори. - изпъшка отчаяно. - Защо се дръжи толкова злобно? Дори не съм и предложил, ти издаде всичко. - повдигна рамене.
- Чувствам се гузно. Не знаех, че още не и беше предложил. Като ви видях толкова откачили, реших че е полудяла от.. - свих устни, а той се усмихна.
- Все някога ще и мине. - сега беше негов ред да се засмее. - Как е малкото съкровище? - хвана ръчичките на сина ми, целувайки ги звучно.
- Силен като татко си. - притиснах го към себе си.
- Кара, имам една молба към теб. - усмивката му изчезна. - Поговори с Ашли, ти единствена можеш да я накараш да ми прости. - помоли жално.
- Каквото зависи от мен ще го направя. - намигнах му и станах от прозореца, оставяйки Ник на леглото. - Само да го преоблека и слизаме. - поясних.
Той само кимна с усмивка отново и излезе от стаята. Свалих дрешките на сина си и смених памперса му, след което преоблякох и двама ни.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
VOCÊ ESTÁ LENDO
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romance"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
