"Той ме попита: - А сега какво?"
Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:"
- Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
Часът минаваше 19:30, а аз бях почти готова. Въпреки новината, която разбрах по-рано днес, нямаше как да кажа на Дейвид защо не исках да излизам и затова реших да рискувам. Все някога щеше да разбере, аз просто ускорявах нещата. Или поне така си мислех.
Все пак не облякох неговата рокля, а нещо по семпло и затворено. Някак не ми се искаше с бебето растящо в корема ми, да обличам рокля, която не закриваше почти нищо от тялото ми. Твърде дръзко, дори за мен.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Сплетох косата си на отпусната плитка от лявата си страна и си сложих лек грим, колкото да прикрия почервенелите си от плач очи. След 5 минути бях напълно готова и слязох долу заедно с момчето си, където ни чакаха двете му любими лели.
- Кара, надявам се че знаеш какво правиш. - поде Аманда с лека усмивка.
- Бухтичке! - възкликна Ашли, поемайки Ник в обятията си.
- Само тази вечер, обещавам! Ще поговоря с него и всичко това ще спре. - отвърнах без никаква имоция и си взех якето, целувайки детето си по бузата.
Излязох отвън, очаквайки така познатия черен клиширан Range Rover на бившия ми. Имаше сняг, но не беше студено, дори напротив. Въздухът беше толкова свеж и приятен, а снегът блестеше на светлините на уличните лампи. Определено си личеше, че наближаваха празници.
- Здравей! - плътния му глас наруши мислите ми, отваряйки вратата на колата.
- Здравей. - отвърнах тихо и се качих, а той ме огледа.
- Защо не си с моята рокля? - намръщи се.
- Стори ми се, че е твърде разголена за майка с почти тримесечно бебе. - повдигнах рамене, извръщайки глава напред.
- Да, но ти си красива и секси млада майка. - противи се.
- Добре, Дейвид, просто карай. - въздъхнах шумно и той се примири с мен, запалвайки двигателя.
