- Кара! - Лаура обви пръстите си около китките ми, обръщайки ме към себе си. - По дяволитя! Ерик, ела! - силния и вик заглуши ушите ми и ме накара да стисна очи.
- Двйвид е мъртъв. - изхлипах, свивайки се на неудобния стол.
- За какво говориш? - настоя изплашено русокосото момиче до мен.
- Беше в самолета, който се е разбил снощи. - измънках през сълзи, покривайки лицето си с ръце.
- Боже мой, не можеш да си сигурна, докато не опиташ да му се обадиш. - възликна, хващайки ръцете ми в своите. - Обади му се, Кара, опитай. - измънка умолително.
Кимнах бързо, облизвайки устните си и извадих телефона си, набирайки номера му. В корема ми се заформи съвсем малко късче надежда, че може би е жив, но когато чувах само поклетия сигнал, който даваше заето, се отказах. Бях готова да затворя, но тогава чух топлия ми глас.
- Какво има, любов? - проговори нежно и тихо.
- Боже, ти си добре! - извиках в слушалката, издишвайки тежко.
- Какво е станало? Защо да не съм? - тонът му се промени и усещах как гласът му започваше да трепери.
- Видях в новините, че самолетът, в който беше се е разбил и помислих, че съм те загубила завинаги и че повече никога няма да те видя. - изстрелях на един дъх, а очите ми се взираха в тези на Лаура.
- С мама слязохме още преди да е излетял самолета, тя ме убеди да остана заради Ник и Физи. - отвърна с тъжен глас и коремът ми се сви и поставих ръката си върху него.
- Трябва да поговорим, Дейвид, моля те нека се срещнем поне още веднъж. - изхлипах, стискайки дланта на Лаура, а тя ми се усмихваше окуражително.
- Ще ти звънна, когато съм готов да се сбогувам отново с теб. - прошепна, след което затвори.
Отпуснах главата си назад, захапвайки езика си силно и усетих горчивия вкус на кръвта в устата си. Не исках да се сбогувам с него, нямах толкова сили, за да го пусна да си отиде за пореден път. Но нямах и повече място за още болка в сърцето си, която щях да понеса, ако беше близо до мен.
- Скъпа, как се чувстваш? - топлия глас на Ерик ме накара да отворя очите си.
- Искам да се прибера вкъщи за малко. - промълвих, усещайки студените му пръсти по лицето си.
KAMU SEDANG MEMBACA
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romansa"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
